Родена в Русе, градът на "свободния дух", Албена Попова-Маркова е сред любимите ни момичета... Известна с множество участия на театралната сцена, както и с ролята на Гълъбина Чеканова в телевизионния сериал "Столичани в повече", тя е от онези артисти, който са избраници на професията, а не обратното. Тя внася спокойствие, благодарност и умиротворение във всеки, който е около нея. Освен за актьорското майсторство, днес ще говорим с нея за неравенствата между половете, феминизма и за творческия свят, в който всичко е възможно, стига да пожелаеш. 

Как се виждате през очите на другите? 

Няма общо понятие "очите на другите". Има "очите на мъжа ми", "очите на майка ми", "очите на приятелите", "очите на децата ми". Това са различни очи, които ме виждат различно. Знам, че за мъжа си съм гравитация, за майка си съм дете, за децата си съм шантава, гръмогласна жена, която ги обича понякога по досадно натрапчив начин, за приятелите си съм постоянно закъсняваща, но сърцато обичаща персона. Човек има толкова много характеристики в зависимост от човека, спрямо когото се проявява. Ако мога да сложа все пак някакъв общ знаменател, лаская се да си мисля, че изглеждам почтена и благодарна в "очите на другите".

Освен като жена, но и като актриса трудно можем да определим възрастта Ви, което ви позволява и до ден днешен да въплъщавате различни женски роли… 

Благодаря за комплимента! За моята професия е важно да си в добра форма. Това не означава задължително "слаба и спортна" форма, но все пак помага. Макар да не изглежда така, отстрани погледнато, нашата професия е доста тежка физически. И щеш не щеш  –постоянно си във "фитнеса". 

На какво дължите своята младост и красота?

О, моята младост отмина. Тъжно ми е, но не го казвам със съжаление. Щях да съжалявам, ако е минала напразно. Важно е какво правим от живота си. Ясно е, че годините вървят в обратна на младостта посока и няма как да бъдат върнати или поне спрени. Затова от решаващо значение е какво правим с даденото ни време. Няма как да се въздържа от баналността, че наистина душата живее извън календара. За нея годините са абсолютно непонятен факт. Аз живея с непоколебимото усещане, че цялото време на света ми принадлежи и единствено болките някъде по тялото ми напомнят от време на време, че това не е така.  А за начина, по който изглеждам, нямам никакъв принос – това са добри гени и много динамичен живот! И разбира се, радостта и благодарността, че съм тук!

Какво влияние оказват ролите на по-възрастни жени? 

Ако не искаме да станем смешни, трябва да приемем спокойно всички етапи от живота си. Благодарна съм за всички роли, с които съм се премерила на сцената. Всяка е дошла съвсем на време. Дошла е, когато е било естествено да я изиграя и да бъда смислена и убедителна. Ролите не деля по възрастови показатели, а по съдържателност. Оценявам ги по това дали ме надграждат като актриса и човек. А ако ролята на някоя възрастна жена е етапна в моя живот, благодаря й, че имам късмета да я срещна. А и, честно казано, роля на жена с дълга биография е далеч по-голямо предизвикателство за една актриса. 

Как подготвяте своите роли? 

Нямам специална методология. Винаги се случва по различен начин и това ми харесва. Харесва ми да съм неподготвена, да нямам вече готови матрици, в които да се вкарвам, като очаквам те непременно да проработят. Харесва ми да тръгна с плахост и любопитство, а не със занаятчийската увереност, че на това "му знам цаката". Винаги обаче започвам с добро научаване на текста. Не съм от актьорите, които учат текст, едва щом се качат на сцената. Аз трябва да знам какво говоря, преди да започна да действам. В началото идва изключително интересният етап "работа на маса", когато откриваме всичко, което героят иска да скрие от нас. Това всъщност е най-интересното за пресъздаване. Театърът, който не се занимава с очевидните неща, е най-интересен за мен.

После идва най-трудният и най-любопитен момент от работата ни – да проходиш на сцената.

И като казвам "проходиш", имам предвид съвсем буквално. Изведнъж се оказва, че ръцете, краката и дори гласът ти ти пречат  Особен е моментът, когато започваш да проявяваш героя си на физическо ниво – да намериш и да заживееш с физическите му характеристики. Разбираш, че всичко, което си правил на маса, е само идеята за персонажа ти, а жив той става, едва когато започнеш да го появяваш на сцена. Там той може да те изненада с неочаквани постъпки. И това е толкова забавно. Да градиш от въздуха и от идеята жив човек!

    И още...