Лица

Актрисата Силвия Петкова: Крайност е всичко, което се случва, но целта си заслужава

Как преминава периодът й на изолация?

Актрисата с една от най-заразителните и красиви усмивки – Силвия Петкова, не спира да се усмихва дори и по време на карантина, дори и когато е принудена да бъде далеч от сцената на театър "София" и снимачната площадка. Спазва отговорно ограниченията, за да преминем по-бързо през периода на изолация, а за нея той е възможност да прекарва повече време със семейството си, да се върне към себе си и към онези малки неща, които рутината и работата са й са отнели възможността да ги прави. В каква инициатива се включи тя и какви според нея ще са последствията за артистите след спирането на културния живот, ни споделя днес Силвия.

Как приемаш въвеждането на извънредно положение в страната? Твърде крайни ли са мерките на правителството?

Силвия: Напротив. Дори смятам, че са леки за нас като нация, защото не разбираме от дума. В редките случаи, в които се налага да излизам, за да помогна на възрастните си роднини, виждам, че навън е пълно с щастливи и безгрижни хора на разходка. Това много ме ядосва, защото съм от хората, които се отнасят отговорно към ситуацията.

Крайност ли е спирането на културния живот? Може ли да се намери решение, което да не засегне толкова много артистите и всички, които упражняват свободни професии?

Силвия: Крайност е всичко, което се случва, но целта си заслужава. Нямам идея каква е алтернативата в момента. Просто трябва да стиснем зъби. И колкото по-бързо започнем да спазваме мерките, толкова по-бързо всичко ще приключи.

Много хора обаче сега имат възможност да гледат неща онлайн, включително такива, които са извън България? Какво мислиш за онлайн излъчванията и ти самата гледаш ли нещо?

Силвия: Признавам, че съм раздвоена от този факт. Направих си няколко виртуални разходки из музеите, но така и не си пуснах представление. Смятам, че театърът е живо изкуство и да се гледа на запис, ограбва голяма част от магията му. Но пък си давам сметка, че това сега е единствената опция. Не знам... объркана съм.

Какви според теб ще са последствията от тази криза специално за вас актьорите, както и за театъра, за киното?

Силвия: Искрено се надявам, че щом всичко приключи, бавно, но сигурно нещата ще се върнат в ритъма си. Много се надявам последствията да са само материални, но не и духовни...

Вярвам, че човек има нужда от храна за душата и култура, която да го извисява... Времето ще покаже.

Има още...


Защо се включи в инициативата на твоя колега от театър "София" Росен Белов – „Приказка ми разкажи“, който ви предизвика да четете детски книжки онлайн?

Силвия: Първо, защото бях предизвикана. После осъзнах, че това е нещо прекрасно и го сръчках да задвижи нещата на едно друго ниво. А и защото смятам, че в тези потискащи времена тази инициатива би могла да усмихне голяма част от хората и да облекчи някои родители. Мисля, че е много забавно и поучително.

Как преминават твоите дни в периода на изолация?

Силвия: Помагам на Росен с монтажа и обработката на „Приказките“, научих се да работя на фотошоп. Развивам си кулинарните умения, работим в междублоковото пространство и го правим уютно и красиво, играем си с детето, което е свръхщастливо от ситуацията. Чета, слушам музика, плета гривни, гердани, правя семеен албум със снимки... Постоянно си намирам нещо за занимаване.

Кое най-много ти липсва от периода преди нея?

Силвия: Приятелите. Но пък и сега ги виждам, макар и виртуално.

Какви съвети или идеи би дала на хората, за да преминават по-пълноценно през тези дни?

Силвия: Каквото и да кажа, надали ще помогне. Но това, което аз се опитвам да правя, е да настройвам мислите си положително. Да наваксам времето, когато не съм била до семейството си, заради многото работа. Да развивам към добро отношенията ни, да се опитвам да се смеем постоянно и да мисля за позитивите, когато всичко това свърши. Да се върна към себе си и нещата, които винаги са ме вълнували, но съм забравила, заради рутината на работещия човек...

Опитвам се да се наслаждавам на “наложената” почивка. Да не мисля за утре, да съм щастлива сега. Нагаждам се към създалата се ситуация.

 

Писателят Радослав Парушев: Решението е едно – майната му страха!