Лица

Адв. Илиев: Все по-малко жени се борят срещу насилниците си

Все още в България много жени живеят в условията на насилие и го приемат за нещо нормално. 

Адв. Илиев: Все по-малко жени се борят срещу насилниците си

Снимка: Личен архив

Може би вече сте попадали на аргументираните съвети и коментари на адвокат Емил Илиев, особено ако въпросите около домашното насилие и насилието, основано на пола, ви касаят лично. Той се занимава с тази изключително чувствителна тема цели 20 години, като в началото на практиката му домашно насилие в България няма. Има битови недоразумения. Законът за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е приет през 2005 г., а криминализирането му стана факт чак през 2019 г. Въпреки това все още в България много жени живеят в условията на насилие и го приемат за нещо нормално. Защо се случва това и доколко е реалистично да възлагаме големи надежди на проектозакона за изменение и допълнение на ЗЗДН или съдбата на жертвите е в ръцете на самите жертви? Или дори в ръцете на техните насилници? Попитахме адвоката.

Откога се занимавате с темата за домашното насилие?

Поне от 20 години. Тогава формулировката "домашно насилие" я нямаше - бяха "битови престъпления" или битови недоразумения по-скоро, като на домашното насилие не се обръщаше много сериозно внимание. Смяташе се, че един шамар, една псувня са нещо съвсем нормално тогава. Но домашното насилие се изразяваше основно при бракоразводните дела по вина, като се изтъкваше за вината от едната страна, че съпругът й я биел - общо казано. Да уточня - посягане, шамар, обида - още тогава се смяташе за престъпление в смисъла на Наказателния кодекс. В последствие се направи крачка напред и създадоха вече Закона за защита от домашно насилие, но смятам, че той е твърде недостатъчен. 

Другата, много по-голяма стъпка, която беше направена е домашното насилие да бъде инкриминирано, където се предвиждат много по-строги и по-тежки наказания. 

Вие ли избрахте тази сфера или тя ви избра?

Аз се занимавам основно с наказателно право, с бракоразводни дела, с дела за издръжка и родителски права и някак си стана естествено, когато дойдоха първите ми клиенти по отношение на домашно насилие - имам предвид клиентки - между другото, аз защитавам и мъже, но най-вече защитавам децата. И тъй като децата 99% от случаите следват майките си, затова и жените в домашно насилие са много повече от клиентите ми мъже.

Винаги акцентирам върху децата.

Дори и към този момент не се обръща достатъчно внимание, когато става въпрос за престъпления срещу тях, включително и домашно насилие. И тъй като установих, че ЗЗДН има много недостатъци и не е достатъчен, за да може да защити една жертва, условно казано, от домашно насилие, тогава естествено отидохме и към Наказателния кодекс (НК), като аз мисля, че там трябва да се наблегне. Върху наказателната част, защото домашното насилие е престъпление. 

На база опита ви кои са най-често срещаните грешки, които жените правят, когато решат да излязат от цикъла на насилието?

Въобще не можем да говорим за грешки тогава. Няма как. Примерно, влизаш в една връзка, ти не можеш да знаеш какъв човек ще имаш насреща. "Тя е сгрешила, че е избрала този човек" - няма такова нещо. Влизаш в една връзка, влагаш чувства и в един момент се оказваш в капан, в клопка. Тогава трябва да направиш всички усилия. Има много и голяма разлика дали една жена в такава токсична връзка има деца или е сама. Ако е сама, тя много лесно може да излезе от тази връзка - като правни способи, но и житейски. Понякога няма защо да води дела, просто трябва да напусне човека.

Нещата се усложняват обаче, ако тя има деца от връзката. Като казвам връзката - няма значение дали е сключила брак или живее на семейни начала с въпросния човек. Вече има значение, когато предприеме правни действия. А ако има и повече деца и ако някое от децата е от предишна връзка, то нейната ситуация се усложнява изключително много. Отделно, много от жените не могат да осмислят, че това е домашно насилие. Те мислят, че е нещо нормално да бъдеш бита, унижавана, обиждана. Тоест, тук жената трябва да се обърне към специалист. 

Първото нещо, което трябва да направи е да се обърне към психолог или терапевт. След това вече идва и юридическата, адвокатската помощ. 

Има много мои клиентки, които казват, че те не са насилвани физически и след това виждам медицинско, което показва, че прешлените на врата й, където най-много е удряна, са изкривени. И не мога да я убедя, че това е домашно насилие. Аз не мога да изземам функциите на психолога, не е моя работа, макар че се опитвам някой път да го направя, за да бъде успокоена, да осъзнае в каква ситуация е и най-вече да ме разбере какви правни способи има. От тук нататък, когато жената го разбере това нещо, се започва една много тежка борба. Адвокатът, който си избере, трябва да й покаже правните способи, правните оръжия, които ще й помогнат да излезе от тази връзка. В никакъв случай не казвам, че е много лесно. Напротив, много е трудно. 

При домашното насилие терапевтът и адвокатът трябва да работят съвместно, паралелно. Много е трудно единия без другия. Психологът може да помогне, за да осъзнае жената, че това е насилие. Защото наистина все още в България много жени живеят в домашно насилие и го приемат за нещо нормално. 

Участвате в групата Не си сама - заедно срещу насилието.

Съвсем случайно попаднах на тази група, аз имам Facebook от скоро. Даже ме посъветваха от неправителствените организации да си направя профил и да пиша в групата, ако мога да помогна със съвети - не е много, но давам съвети. Горе долу се опитвам да ориентирам хората в условия на домашно насилие какво трябва да направят и казусите са много. 

Скоро в групата имаше фрапантен случай на майка, която трябва с ЧСИ да търси детето си - това прецедент ли е или се случва?

Десислава се казва жената, говорил съм с нея. Тя се беше свързала с мен, при нея е много по-сложно. От една страна имаме закони, това е вярно, не може да се отрече, но тези закони невинаги се спазват. В никакъв случай няма да кажа, че системата не работи - която и да е тя, правосъдната в случая - не, това не е така, но невинаги работят както трябва и невинаги хората, особено в полицията, са достатъчно компетентни, за да могат да свършат работа.

Специално при Десислава са отишли с полиция, искали са да вземат детето, но просто полицията не си е свършила работа. 

Знам какво мога да я посъветвам, но това означава да я вкарам в безкрайно много дела, а една жена, която е в условията на домашно насилие, трябва да води само необходимите дела, защото в един момент на нея й омръзва, изморява се, изтощава се - психически и финансово. Затова само най-необходимите дела, за да може да реализира своите права, независимо дали ще е по отношение на детето или по отношение на насилника. 

Ставате ли свидетел на институционален тормоз? Когато някои от двамата родители постоянно обстрелва другия с нови и нови съдебни дела и жалби.

Това става непрекъснато. Всеки ден се чувам с няколко такива жени. Всяка седмица почти имам по 2 или 3 дела за домашно насилие. Насилникът отсреща обикновено обвинява жената, че е болна, луда, наркоманка, алкохоличка - това е пълна програма. Всъщност той има психични проблеми, това са т.нар. кверолантни психопати, които съдят за всяко нещо, подават молби, жалби, завеждат дела, като целта е да изтощят жената. Те са много постоянни. И това е една от причините, поради които винаги съветвам жените да говорят с психолози, които да ги поддържат във форма, да им вдъхват увереност, да не се отказват.

Колко често жените се отказват да водят битка?

Ако преди на 4 жени една може да се реши да води дела и да се бори, сега тази бройка се е увеличила - на 6-7 жени само една се съгласява да се бори. Има статистика например, че домашното насилие е увеличено многократно, особено по време на пандемията, но никъде няма да намерите статистика колко жени се отказват. Въобще колко жени започват тази борба. А това е борба, аз не намирам по-мека дума. Никъде няма статистика и колко от тези жени са майки, колко деца имат, какъв пол са децата, от тази връзка ли са, дали имат собствено жилище, дали имат работа - много са нещата. Това са фактори, които трябва да се знаят, за да се случи наистина борбата с домашното насилие. Просто така да се издигат лозунги, това не помага. 

Скоро бях в Перник с една клиентка в районното. То беше облепено цялото в плакати "Не на домашното насилие", цялото фоайе, в последствие ги махнаха, оставиха два-три. Но там полицаят ми каза, че по принцип нямат практика да приемат адвокати.

Тоест, че жените са сами навсякъде?

Не, че не се спазва законът. В много случаи се импровизира. В много случаи се пренебрегва това като проблем. Децата се приемат за косвени жертви на домашното насилие, а това не е вярно. Децата са преките, непосредствени жертви на домашното насилие. Всъщност това е, което е за мен основната причина, за да се занимавам вече ежедневно с домашно насилие.

Интервюто продължава на следващата страница...


Стигаме отново до ЗЗДН - участвахте ли в дискусиите по отношение на измененията и допълненията към него?

Не, не съм участвал, няма да участвам, не съм чел законопроекта и не искам да го чета, докато не излезе законът. Чел съм коментари на специалисти в това отношение. Значи, законът е доста несъвършен. Той е направен ситуативно, може би от ЕС са казали, че трябва да има такъв закон. Нека се аргументирам - този закон, дори да решава проблемите, той ги решава временно. Примерно, глоба до 1000 лв. или 3 месеца насилникът да не може да приближава майката или детето. Това какво решава? След това какво става? Представете си един човек, ако е рецидивист, как ще го уплашите с 300-400 лв. глоба или да го пратите в център, където той да бъде обучаван да не използва домашно насилие и то за 1-2 месеца. Няма как да стане това нещо. Тази законодателна промяна, забележете, е от 3 години. Три години не успяха да създадат пълноценен закон. 

Аз го чакам да излезе, разбира се, но промените за мен ще бъдат чисто козметични.

Има едно ценно нещо в действащия в момента закон, не мога да отрека и това е, че в рамките на 24 часа съдът може да постанови мярка за незабавна защита, като изхвърли от жилището насилника и му забрани да се доближава до жената, респективно до детето. Това е изключително ценно! 

В законопроекта се говори, че ще има 3-месечен срок от акта на насилие, в който може да заведеш дело. Сега е само 1 месец. Това трябва да се оцени. Но, примерно, не съм съгласен, ако в новия закон има забрана насилникът да се обажда на жертвата. Твърдо против съм, защото за мен това е козметична промяна, а добре знаете, че много трудно се събират доказателства по дело за домашно насилие, а за мен е ценно когато насилникът заплашва, обижда клиентката ми по телефона, особено когато пише, защото за мен това са доказателства, които мога да поставя в полицията, приокуратурата, съда. Що се отнася до жената, ако не желае да слуша, тя може чисто технически да го изключи, да го блокира навсякъде.

ЗЗДН трябва да се прилага паралелно със семейния кодекс - примерно, ако има брак, да заведем дело за развод изключително по негова вина. Естествено, да информираме прокуратурата, като наблягаме на престъплението, защото каквото и да е решението на съда по ЗЗДН, то ще бъде временно, а една жена не може непрекъснато и цял живот да води дела срещу човека, който я тормози.

Затова винаги включвам прокуратурата и се стремя да образувам наказателно дело, защото там санкциите са много по-тежки. Предвиден е и затвор. Тези санкции много по-лесно могат да респектират един човек, особено когато е рецидивист или има и отклонения. Повечето от тези мъже имат отклонения. 

Ще ви дам и друг пример. Знаем, че има мерки за незабавна защита по ЗЗДН, те са 6-8 мерки, като 2-3 от тях са ефективни. Примерно, да го отстранят от семейното жилище и да му забранят да идва при жената и респективно при детето. Това също е много ценно. Другите са по-скоро пожелателни. Да се въздържа от домашно насилие не е сериозно, но няма как. Много малко хора обаче знаят, че към този закон има и правилник.

В него точно и ясно е казано, когато те отстраняват от жилището полицаите, как трябва да постъпят, но дори и полицаите не са го чели този правилник.

Какво друго не знаем?

Много малко хора знаят, че всъщност, когато насреща си имаш психично болен, а много от тях са такива, може да поискаш и принудително лечение на този човек. И когато съчетаваш всички закони, имаш много по-големи изгледи за успех. Не казвам, че ще бъде лесно, но шансът на жената (не казвам жертвата, защото тя е жертва, но много бързо трябва да излезе от това състояние и да поеме инициативата, за да не бъде жертва цял живот), да се отърве от една такава ситуация, нараства.

А извън правните способи?

Ако една жена, момиче, има връзка, гаджета са и той използва домашно насилие срещу нея - на нея не й трябва да води дела. Така съветвам и мои клиентки. Тя трябва просто да бяга, да се отдалечи от този човек, да се махне от него. Ако е в нейното жилище - да го изгони от жилището.

Трябва да уточня - аз се занимавам с тежки форми на домашно насилие, където има включително и осакатявания. Затова винаги съветвам, особено по-младите жени, тези, които нямат деца, нямат брак, просто да се махнат от там. Да, може да го осъдим, още повече ако има доказателства, но защо трябва да ходи по дела? Особено в София е много бавно - това е обяснимо, много е натоварено. Защо да ходи година-две по дела, като може просто да махне този човек от живота си?

Тъй като ни четат и много мъже - какво бихте искали да им кажете, и на тези, които имат склонност към насилие, и на другите?

На тези със склонност към насилие нищо не мога да им кажа. Това за мен са увредени хора. Насилието не е приоритет на определен пол - това, че си мъж, не означава, че си насилник, в никакъв случай. Аз се занимавам и с домашно насилие над мъже, там е не по-малко жестоко, но се изразява по съвсем друг начин. Така че мога да се обърна към хората - това е последното нещо, което трябва да извършват. А тези, на които им е практика, нищо не мога да ги посъветвам. Те ще си го извършват.

Повечето от тях имат много сериозни отклонения, това си е заболяване, не може да се оправдае по никакъв друг начин. 

Аз съм много против противопоставянето на половете, защото домашното насилие трябва да се разглежда в аспекта на насилието изобщо. Не можеш да го извадиш отстрани, не можеш да обвиниш само единия или другия пол. 

Ние сме женска медия и се фокусираме над жените.

Това е съвсем нормално, но много често чета "всички мъже са насилници", жените пък са еди-какви си. Това не върши работа. Имаме насилие, за което трябва да има държавна политика и специално за домашното насилие да се акцентира най-вече върху децата, те най-много страдат, те са най-слабото звено и винаги са невинни.

Грешка е на жените да разчитат само на този закон, грешка е да разчитат само на тези промени, аз съм много против това нещо, защото обществото си създава впечатление, че една жена, която е в условия на домашно насилие, отива, пуска една молба в съда и проблемът й е решен, а това не е вярно. 

И държавата започва да се грижи за нея...

Да, няма такова нещо. Тази молба трябва да бъде по определен ред, трябва да бъде описана точно и ясно, според конкретния казус и се започва дело. Оттук нататък се започва битката. Не знам кой заблуждава жените, че пускайки една молба, държавата директно идва, прибира теб и децата, помага ти... Другото наивно нещо, което съм слушал е, че ако се приеме Истанбулската конвенция, то веднага ще спре домашното насилие и ще разрешат еднополовите бракове, което също е несериозно. Много по-трудно е. 

Ако говорим за превенция, трябва ли да говорим за превенция още от раждането на един човек?

Естествено, това е много важно. Започваме - образование, здравеопазване, ето основополагащите неща. След това вече идва правосъдната система и всички те трябва да работят в синхрон. Като общество, което е в дълбока ерозия - ние сме в дълбока ерозия и не само от 30 години, а от много повече - просто да имаме само претенции към тази или онази институция не става. Не искам да обвинявам институциите, защото и те са хора като нас, и те са в тази ерозия.

 

Жените след пандемията – насилвани, недобре платени и емоционално претоварени