ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Адв. Илиев: Все по-малко жени се борят срещу насилниците си

Стигаме отново до ЗЗДН - участвахте ли в дискусиите по отношение на измененията и допълненията към него?

Не, не съм участвал, няма да участвам, не съм чел законопроекта и не искам да го чета, докато не излезе законът. Чел съм коментари на специалисти в това отношение. Значи, законът е доста несъвършен. Той е направен ситуативно, може би от ЕС са казали, че трябва да има такъв закон. Нека се аргументирам - този закон, дори да решава проблемите, той ги решава временно. Примерно, глоба до 1000 лв. или 3 месеца насилникът да не може да приближава майката или детето. Това какво решава? След това какво става? Представете си един човек, ако е рецидивист, как ще го уплашите с 300-400 лв. глоба или да го пратите в център, където той да бъде обучаван да не използва домашно насилие и то за 1-2 месеца. Няма как да стане това нещо. Тази законодателна промяна, забележете, е от 3 години. Три години не успяха да създадат пълноценен закон. 


Рекордно повишение на газа от 1 август
ОТ ГРАДА
12 авг 2022 | Общество

Рекордно повишение на газа от 1 август

Цената на газа скача с рекордните 60 %, след като Комисията за енергийно и водно регулиране утвърди увеличението...

Аз го чакам да излезе, разбира се, но промените за мен ще бъдат чисто козметични.

Има едно ценно нещо в действащия в момента закон, не мога да отрека и това е, че в рамките на 24 часа съдът може да постанови мярка за незабавна защита, като изхвърли от жилището насилника и му забрани да се доближава до жената, респективно до детето. Това е изключително ценно! 

В законопроекта се говори, че ще има 3-месечен срок от акта на насилие, в който може да заведеш дело. Сега е само 1 месец. Това трябва да се оцени. Но, примерно, не съм съгласен, ако в новия закон има забрана насилникът да се обажда на жертвата. Твърдо против съм, защото за мен това е козметична промяна, а добре знаете, че много трудно се събират доказателства по дело за домашно насилие, а за мен е ценно когато насилникът заплашва, обижда клиентката ми по телефона, особено когато пише, защото за мен това са доказателства, които мога да поставя в полицията, приокуратурата, съда. Що се отнася до жената, ако не желае да слуша, тя може чисто технически да го изключи, да го блокира навсякъде.

ЗЗДН трябва да се прилага паралелно със семейния кодекс - примерно, ако има брак, да заведем дело за развод изключително по негова вина. Естествено, да информираме прокуратурата, като наблягаме на престъплението, защото каквото и да е решението на съда по ЗЗДН, то ще бъде временно, а една жена не може непрекъснато и цял живот да води дела срещу човека, който я тормози.

Затова винаги включвам прокуратурата и се стремя да образувам наказателно дело, защото там санкциите са много по-тежки. Предвиден е и затвор. Тези санкции много по-лесно могат да респектират един човек, особено когато е рецидивист или има и отклонения. Повечето от тези мъже имат отклонения. 

Ще ви дам и друг пример. Знаем, че има мерки за незабавна защита по ЗЗДН, те са 6-8 мерки, като 2-3 от тях са ефективни. Примерно, да го отстранят от семейното жилище и да му забранят да идва при жената и респективно при детето. Това също е много ценно. Другите са по-скоро пожелателни. Да се въздържа от домашно насилие не е сериозно, но няма как. Много малко хора обаче знаят, че към този закон има и правилник.

В него точно и ясно е казано, когато те отстраняват от жилището полицаите, как трябва да постъпят, но дори и полицаите не са го чели този правилник.

Какво друго не знаем?

Много малко хора знаят, че всъщност, когато насреща си имаш психично болен, а много от тях са такива, може да поискаш и принудително лечение на този човек. И когато съчетаваш всички закони, имаш много по-големи изгледи за успех. Не казвам, че ще бъде лесно, но шансът на жената (не казвам жертвата, защото тя е жертва, но много бързо трябва да излезе от това състояние и да поеме инициативата, за да не бъде жертва цял живот), да се отърве от една такава ситуация, нараства.

А извън правните способи?

Ако една жена, момиче, има връзка, гаджета са и той използва домашно насилие срещу нея - на нея не й трябва да води дела. Така съветвам и мои клиентки. Тя трябва просто да бяга, да се отдалечи от този човек, да се махне от него. Ако е в нейното жилище - да го изгони от жилището.

Трябва да уточня - аз се занимавам с тежки форми на домашно насилие, където има включително и осакатявания. Затова винаги съветвам, особено по-младите жени, тези, които нямат деца, нямат брак, просто да се махнат от там. Да, може да го осъдим, още повече ако има доказателства, но защо трябва да ходи по дела? Особено в София е много бавно - това е обяснимо, много е натоварено. Защо да ходи година-две по дела, като може просто да махне този човек от живота си?

Тъй като ни четат и много мъже - какво бихте искали да им кажете, и на тези, които имат склонност към насилие, и на другите?

На тези със склонност към насилие нищо не мога да им кажа. Това за мен са увредени хора. Насилието не е приоритет на определен пол - това, че си мъж, не означава, че си насилник, в никакъв случай. Аз се занимавам и с домашно насилие над мъже, там е не по-малко жестоко, но се изразява по съвсем друг начин. Така че мога да се обърна към хората - това е последното нещо, което трябва да извършват. А тези, на които им е практика, нищо не мога да ги посъветвам. Те ще си го извършват.

Повечето от тях имат много сериозни отклонения, това си е заболяване, не може да се оправдае по никакъв друг начин. 

Аз съм много против противопоставянето на половете, защото домашното насилие трябва да се разглежда в аспекта на насилието изобщо. Не можеш да го извадиш отстрани, не можеш да обвиниш само единия или другия пол. 

Ние сме женска медия и се фокусираме над жените.

Това е съвсем нормално, но много често чета "всички мъже са насилници", жените пък са еди-какви си. Това не върши работа. Имаме насилие, за което трябва да има държавна политика и специално за домашното насилие да се акцентира най-вече върху децата, те най-много страдат, те са най-слабото звено и винаги са невинни.

Грешка е на жените да разчитат само на този закон, грешка е да разчитат само на тези промени, аз съм много против това нещо, защото обществото си създава впечатление, че една жена, която е в условия на домашно насилие, отива, пуска една молба в съда и проблемът й е решен, а това не е вярно. 

И държавата започва да се грижи за нея...

Да, няма такова нещо. Тази молба трябва да бъде по определен ред, трябва да бъде описана точно и ясно, според конкретния казус и се започва дело. Оттук нататък се започва битката. Не знам кой заблуждава жените, че пускайки една молба, държавата директно идва, прибира теб и децата, помага ти... Другото наивно нещо, което съм слушал е, че ако се приеме Истанбулската конвенция, то веднага ще спре домашното насилие и ще разрешат еднополовите бракове, което също е несериозно. Много по-трудно е. 

Ако говорим за превенция, трябва ли да говорим за превенция още от раждането на един човек?

Естествено, това е много важно. Започваме - образование, здравеопазване, ето основополагащите неща. След това вече идва правосъдната система и всички те трябва да работят в синхрон. Като общество, което е в дълбока ерозия - ние сме в дълбока ерозия и не само от 30 години, а от много повече - просто да имаме само претенции към тази или онази институция не става. Не искам да обвинявам институциите, защото и те са хора като нас, и те са в тази ерозия.

 

Жените след пандемията – насилвани, недобре платени и емоционално претоварени


 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...