Изкуство

"Заразяване": когато животът имитира изкуството

Предизвестен сценарий

"Заразяване": когато животът имитира изкуството

Снимки: Warner Bros

Гледах отново (след 9 години) "Заразяване" на Стивън Содърбърг ("Секс, лъжи и видео", "Трафик", "Ерин Брокович", "Бандата на Оушън") и съм потресен, направо втрещен, колко пророчески е този филм, същевременно задълбочен, компетентен и достоверно оригинален (а няма награди, нито високи оценки)! Играят плеада големи актьори в по презумпция малки и равностойни роли – Гуинет Полтроу, Мат Деймън, Лорънс Фишбърн, Джон Хоукс, Джуд Лоу, Кейт Уинслет, Марион Котияр, Дженифър Ел, Елиът Гулд, Брайън Кранстън. Трябва да отдадем и дължимото на сценариста Скот З. Бърнс, а всичко се случва за 97 минути екранно време; цялата епидемия от началото до условния и сравнително оптимистичен край. За пореден път животът имитира изкуството. 

Всичко е почти като при Covid-19 (предсказано, предусетено, измислено?!); нов вирус (МЕВ-1), изключително заразен и лесно мутиращ, комбиниращ гени от прасе и прилеп тръгва от Китай (по-точно Хонконг), но нулевият пациент е чаровна и нежна американка (Гуинет Полтроу). Тя бързо умира, както и малкия ѝ син, а обърканият, но силен, мъжествен и храбър неин съпруг (Мат Деймън) има естествен имунитет. Директорът на Службата по зарази, умен, подготвен и отговорен лекар (Лорънс Фишбърн) вика колеги медици (Кейт Уинслет, Марион Котияр), но научният пробив е направен от миловидна и героична жена (Дженифър Ел), която се инжектира с новата и недостатъчно изпробвана ваксина, и от стар и признат корифей и ветеран (Елиът Гулд). Има и отвратителен напет и красив блогър ("блогът не е статия, а графити с пунктуация", му казва разяреният герой на Елиът Гулд), който пише лъжи за световната конспирация и има 12 милиона читатели, но всъщност е алчен манипулатор и използвач (Джуд Лоу, голям), а това допълнително усложнява ситуацията.

Случващото се е почти копие на действителността от последната половин година, в която живеем. Китай лъже и не си признава (само загатнато), всички са с маски и дори шлемове, лекарите първи се заразяват и умират, вирусът се предава по въздуха, при допир до повърхност и при близко общуване, симптомите са кашлица и висока температура, трябва често да си миеш ръцете, социалната изолация е задължителна, карантината е първата и основна мярка. Бърнс и Содърбърг обаче са доста по-скептични към човешкия род – истерията прераства в улични безредици, кражби, побои, дори убийства, а най-страшното – икономическата криза – почти не е показано (поради желание за напрегнатост на действието, сгъстяване на краските и простота и достъпност на посланието).

Всъщност в живота нашият вид се справя изненадващо цивилизовано, разумно и спокойно с това предизвикателство към устоите на цивилизацията ни, без ексцесии, паника и насилие. А "Заразяване" е моментна снимка на нашата пригодност за борба с планетарни кризи, едновременно критична и плашеща, но и странно успокояваща и умерено оптимистична, добрите и предприемчиви хора са много повече от слабите, зли и себични. Финалът брилянтно ни показва зараждането на епидемията, а чак от филма разбрах и защо не се върви по най-лесния път за ваксина – вземане на кръв от хора с антитела, преболедували или с имунитет. Кръвния серум се оказва бавен и скъп метод...

 

7 филма, които може би успокоява по време на пандемия