Оградата на гробницата на Княз Александър I Батенберг на бул. "Васил Левски" 81 за първи път се превърна в изложбено пространство. Това се случи именно на руския "Ден на победата", когато ФотоФабрика откри изложба (определена също и като акция) с кадри от войната в Украйна.
Свидетели на престъплението са фоторепортери от една от най-големите международни агенции - Reuters, които са предоставили документални кадри, заснети между 26 февруари и 18 април тази година. Изложбата ще бъде на разположение един месец - от 9 май до 9 юни.
Защо датата 9 май?
9 май 1945 г. бележи края на Втората световна война, отнела живота на над 70 милиона души. "Денят на победата" се празнува с военни паради в редица страни като най-знаковият се случва всяка година на Червения площад в Русия. Два месеца и половина след нахлуването в Украйна обаче, армията, която дефилира пред Кремъл, беше всичко друго, но не и символ на победата.
На 9 май 1950 г. в Париж е подписана Декларация, която предлага нова форма за политическо сътрудничество в Европа. В памет на това събитие, чийто автор е Робер Шуман, смятан за идеен баща на Европейския съюз, 9 май се чества като Ден на Европа.
Защо тази локация?
Гробница "Княз Александър І Батенберг" е построена за първия български княз след Освобождението и е отворена за посетители през 1946 г. Князът е на престола от 1879 г. до неговата абдикация през 1886 г. Делото му у нас се свързва с противопоставяне на Русия по всички възможни начини, отбелязват организаторите на изложбата "Украйна: Архивите на едно престъпление".
Александър І Батенберг утвърждава Съединението, провъзгласявайки се за "княз на Северна и Южна България". Русия не е доволна от този факт и отзовава офицерите си от българската армия. Дни по-късно Сърбия напада България, а княз Александър І Батенберг застава начело на младата българска армия. Резултатът от войната е от изключителна важност за международното признаване на Съединението.
Батенберг преживява преврат от страна на руски генерали, изпратени от император Цар Александър III, последван от контрапреврат, воден от Стефан Стамболов. Скоро след това абдикира, тъй като управлението му в името на българските интереси става невъзможно.
Умира в гр. Грац, Австро-Унгария, през 1893 г. Предсмъртното му желание е тленните му останки да бъдат погребани в България, а Народното събрание с нарочен указ официално се съгласява това да се случи.
Днес гробницата му гледа Паметника на Съветската армия, известен сред мнозина българи като МОЧА - Монумент на окупационната Червена армия.
И макар паметникът да се извисява над гробницата, както и над всичко друго наоколо, не бива да се забравя фактът, че в периода 1944-1947 г. България е окупирана от същата тази Съветска армия.
Това се случва под предлог, че на територията на страната ни се укриват германски войски. От 9 май до 9 юни този паметник ще бъде гледан и от кадрите на Reuters с войната в Украйна. Още една война, оглеждаща се в противоречивия паметник.
Какво се случи в Украйна?
След украинската "Революция на достойнството" през 2014 г., по-позната като "Майдан", Русия анексира Крим, а сепаратистки групировки, подкрепяни от Руската федерация, започнаха гражданска война в Донбас.
На 11 май 2014 г. бяха проведени референдуми в Донецк и Луганск. Сепаратистките сили твърдят, че огромно мнозинство от гласувалите са подкрепили създаването на народните републики Донецка и Луганска (ДНР и ЛНР).
През 2021 г. Русия позиционира 190 000 военни и военна техника на границата си с Украйна.
На 15 февруари 2022 г. говорителят на руското външно министерство обяви, че само "луди хора без морал" може да допуснат, че Русия би нападнала Украйна. Коментарът ѝ бе в отговор на предупреждения на САЩ и Великобритания, че Руската федерация се готви да нападне Украйна.
На 15 февруари 2022 г. украинският президент Володимир Зеленски се обърна към гражданите на Украйна с предупреждението, че 16 февруари 2022 г. ще е денят на атаката на Русия към Украйна.
На 21 февруари 2021 г. Москва призна независимостта на ДНР и ЛНР.
В нощта на 23 срещу 24 февруари 2022 г. Русия започна масирана военна атака срещу Украйна. ООН обяви, че това нарушава териториалния интегритет и суверенитет на Украйна и е в разрез с Хартата на Обединените нации.
Цивилните граждани, загинали по време на военните действия в Украйна от 24 февруари до 25 април 2022 г., са 2729. От тях 201 са деца. Такива са официалните данни дотук.
По информация на УНИЦЕФ всяка секунда едно украинско дете се превръща в бежанец.
По информация на Върховния комисариат на ООН за бежанците от началото на войната на 24 февруари 2022 г. повече от 5 милиона души са напуснали Украйна, а над 7,7 милиона са разселени вътре в страната. Това е най-бързо разрастващата се мигрантска криза след Втората световна война.
Никола Груев - Kottarashky: "За смъртта на деца не може да има две мнения"
