Изкуство

Три етажа делнична самотност и тъга

Филми

Три етажа делнична самотност и тъга

Филмът "Три етажа" от кинофестивала на издателство "Колибри", селекция на филми със сюжет базиран на литературна основа, е италиански. Режисьор е Нани Морети, а книгата, която го е вдъхновила, е написаният преди шест години роман "Три етажа" на израелският автор Ешкол Нево.

Ешкол Нево е гост на фестивала "Синелибри" и може би някои от вас са присъствали на премиерата, други са слушали интервюто му по БНР. Аз отидох на прожекцията абсолютно неподготвена в една дъждовна есенна привечер и признавам, и за момент не ми мина през ум, че основата на този филм не е италианска. Сякаш се върнах в разцвета на неореализма от онези "по-кротките" филми – не толкова ярки, крещящи, фокусирани върху социални и човешки неправди и драми като тези на Фелини, Де Сика, Пазолини, а делнични, преизпълнени с тъга и желание за близост и щастие, в които обикновено играеше Нино Манфреди.

Не съм чела книгата, която се състои от три новели, и за мен разказаната във филма история е типична и преизпълнена със съчувствие.

Покрай героите и техните действия се сетих за отговора на моята майка по повод недоумението ми от строгите изисквания за поведение и дисциплина, която бащата на моя съученичка имаше към нея. "Страхува се, че ще й се случи нещо от това, което той мисли и прави с момичетата", ми каза тя. Нещо подобно ще видите и във този филм, наред с неразбирането на истинските нужди и изисквания, които има една съпруга, залагането на високи и непосилни стандарти на сина от бащата... Неща, които сякаш трябваше в този нов век да сме израснали.

Филмът е награден със "Златна палма" в Кан, но и да нямаше награда, той е много добър и пасващ на сезона  кино разказ. Колкото до романа – през 2015 г. той е обявен за най-добрият в Израел.  

 

Системен сексизъм: как режисьорките у нас остават невидими