Изкуство

"Трансгресия": докъде сме готови да стигнем от любов

Нещо за гледане

"Трансгресия": докъде сме готови да стигнем от любов

На 6 май беше премиерата по HBO на "Трансгресия" – български филм от 2017 година, прожектиран в САЩ през 2019-а, спорадично представян в Дом на киното. Важното е, че главната роля се изпълнява от вече световноизвестната, масово популярна и професионално призната Мария Бакалова, а режисьор и сценарист е напълно непознатият ми Вал Тодоров, който обаче се оказа политик и писател с минало на емигрант в САЩ (и май добре представен в родните медии).

Още заглавието е претенциозно – "Трансгресия" (литературен похват, който няма да обяснявам, но чийто виден представител е освободеният при щурма на Бастилията маркиз). Яна (Мария Бакалова) е стройна тийнейджърка с правилни черти и очарователно излъчване, която благодарение на хитрата си, привлекателна и сексапилна приятелка Нина (Йоана-Изабела Върбанова) попада в телевизионно шоу. Там,  провокирана от дразнещата и надменна водеща кака Лара, разказва за живота си и за интимната си връзка (според нея дълбока любов от пръв поглед) с два пъти по-възрастния  харизматичен и загадъчен рокер със сурово лице Стоил (Росен Пенчев).

Яна е инстинктивен бунтовник и искрено мрази лицемерието, фалша, лъжата, чалгата, дори обществото, което ги е прегърнало безкритично и самодоволно, затова (според кака Лара) стига дори до демонстративен инцест, до "трансгресия" – за да наруши всички табута, правила и норми на другите, омразните врагове. Тя страда от илюзии за Стоил и ние безпощадно го разбираме, но всичките ѝ постъпки са продиктувани първо от любов, нежност и невинност, а после от желание за скандал и прекрачване на границите на приличието. Затова, когато най-накрая се чувства предадена от един слабохарактерен и малодушен човек, който на всичкото отгоре не е този, за когото го е мислела, Яна може да направи само един, окончателен, фатален и трагичен жест.

Историята е разказана неравно, самовлюбено и претенциозно, някои сюжетни връзки са хлабави и неубедителни, но има един момент в предаването на Денис, който е наистина твърде добър – когато се изказват свещеник и любител на налепи теории на конспирацията, националист и антиевропеец, а после се появява агресивният, сприхав, зъл и много опасен Нено Чвора (покойният Стефан Щерев), набит простак със стъклен поглед, силни ръце и безформен огромен нос. Може би това е била целта – да се съчетаят народопсихология, стаени обществени импулси, водещи политически нагласи, нетолерантност и жестокост, от една страна, и доброта, наивност и любов, които се чувстват в капан, от друга. Не се е получило, затова "трансгресията" си остава само зрелищен провокационен похват, а не вълнуваща дълбока същност.

Автор: Бистра Андреева

 

5 най-любими британски романтични филма