Изкуство

Старата ми музика е по-добра от новата ти музика

Старите песни днес представляват 70 % от плейлистите, а новите неща са скучни компютърни творения

Старата ми музика е по-добра от новата ти музика

Речта на певицата, която развълнува всички

Старите песни днес представляват 70 % от американския музикален пазар. Нещо повече: новият музикален пазар всъщност се свива. Според данни на музикалната аналитична компания MRC Data, тези, които днес се прехранват с музика, трябва внимателно да разгледат данните по-долу и то с основателно притеснение. Там, където се наблюдава растеж, става дума за стара музика.

200-те най-популярни песни, които се въртят днес, представляват под 5 % от всичката пускана музика. Само преди 3 години числото беше двойно по-голямо. Дори купуваните парчета от потребителите са повече такава, записвана преди време, според тракерите на iTunes. Най-сваляните музиканти са от миналия век като, например, Creedence Clearwater Revival и The Police.

Стара музика слушат и младите. Като ги попиташ: просто отговарят: харесва ми. 

Никога досега в историята на музиката не е имало такова разминаване между поколенията, а и новите хитове, които успяват да пробият, имат твърде кратък живот, засипани от конкуренцията на старите плейлисти.

За нова музика се счита тази, създадена преди не повече от 2 години. А целият музикален бизнес се основава на новите записи. На това разчитат още музикалните списания, магазините, дискотеките, DJ-ите, издателите, дори гейминг и филмовата индустрия.

Когато отмениха церемонията за наградите Грами заради пандемията, музикалната индустрия не само не протестира, а реагира с мудна прозявка, без да си дава сметка, че от това зависи прехраната на много млади таланти. Днес повече хора се вълнуват от стриймването на нови видео игри по Twitch, която събира над 30 млн посетители дневно или от последното ТВ реалити. Затова може би не е далече от истината, че музикантите може би ще печелят повече, ако играят Fortnite, отколкото да записват своя музика през 2022 г.

Е добре, ако липсата на интерес към нова музика се дължи на пандемията и апатията на потребителите, дали, когато дискотеките и баровете заработят отново, ще се пуска повече нова музика? Едва ли!

Печалбите винаги са пред скоби

Другата страна на монетата, е че в момента от стара музика наистина се печели. Инвеститори следят зорко каталозите с изтичащи авторски права на стари музиканти и поп звезди. И то става дума за такива от 70-те и 80-те като Боб Дилън, Брус Спрингстийн, Дейвид Боуи, Джеймс Браун. Дори и големите в играта участват в наддаването за купуване на права на стара музика като Universal Music, Sony Music, Warner Music. И то се влагат големи суми. Преди тези средства щяха да бъдат инвестирани в нови артисти.


Старите плочи са най-продаваният музикален носител

Все още най-продаваният формат за музика е старият винил - технология на повече от 70 г. Но не се вижда особен ентусиазъм за разработването на нови, тъй като старата е доказала качествата си. Днес във всеки магазин настоятелно ще ви предложат плочи, вместо друг носител. За справка, през 80-те и 90-те години с навлизането на компакт дисковете агресивно налагаха новите технологии. Днес няма такъв маркетингов подход. Водят ви при плочите.

Радиата също въртят предимно стари песни, като новите не са повече от 5-8 % от плейлистите и това не се дължи на стагнацията. И дори да кажем, че старите певци вече са си отишли и да направили място на младите, всъщност се появиха холограмите, с които звездите от миналото „възкръснаха“ и си заеха заслуженото от тях пространство в музикалния бизнес.

И тъй като новите създатели на музика не могат да се преборят за вниманието на големите компании, те търсят нови начини да покажат изкуството си и нещо повече – да го продадат. Благодарение на стрийминг плейлистите, това е възможно, също така продават и семпли за гейминг индустрията, както и за тв предавания и реклами. Но приходите от това са несравнимо по-малки от договор с голяма продуцентска компания. А и така никой няма да научи името на новия талант. 

И да бъдем откровени: дори да слушаме фонова музика със Spotify, дори тя да е нова и наистина впечатляваща, питаме ли се кой пее?

Новото е скучно, компютърно творение

Липсата на интерес към новата музика има и своите обяснения. Днешната музика е доста „по-лесно смилаема“, не е особено оригинална и иновативна, а вече успешните хармонии, мелодичността и хубавите текстове са си направили място. Днес музиката се прави с готови записани семпли, смесват се от компютър, автоматично се модулират гласовете и инструментите. Толкова изкуствена намеса, а всъщност се губи автентичността.

Дори да сте най-запалените музикални експерти и да търсите новото, то просто не е задоволително добро, а и му липсва въображение. Все пак има приятни изключения, но за да се открият, музикалните ловци трябва да слушат по 3-4 часа нови записи, за да открият търсения диамант.

Новите албуми като старите

Още една гледна точка: Старите групи правят нови албуми. Но, ако създадат нещо различно, нещо иновативно, нещо провокативно, старите им фенове не го възприемат и се наблюдава отлив. Това значи ли, че старите групи трябва да правят една и съща музика, както преди 20-30-40 години? Има и такива примери, но и такива критики не липсват.


Нови смесвания

Има много музикални компании в Лос Анджелис и Лондон, които търсят успешната формула на музиката като търсят смелия микс между утвърдените стилове. Повече джаз в денс музиката, повече джаз в попа, повече етно в хип-хопа. Радиата обаче трудно разпознават получения нов стил и се отказват да закупуват новите песни.

Фолк музиката по цял свят преживява своята еволюция и тя по-скоро днес звучи поп. Това явление може да се види при кънтрито, което вече може да се нарече мелъди рок. Класическата музика също преживява ренесанс с нови смесвания с рок звучене, със силно присъствие във филмовата музика. Тук проблемът е същият – продуцентите не искат да поемат твърде голям риск, разчитайки на успешните си бизнес практики от миналото. А всички знаем, че най-сигурният път към провала, е по най-сигурния път, без поемане на рискове. Това става и с музикалния бизнес - скука, равнодушие, безличност.

Но тъй като младите винаги са движели светът напред, ако не могат да намерят свежото и вълнуващото в плейлистите, ще го потърсят другаде. Песните днес могат да се разпространят Viral, без големите музикални компании. Така че новото вероятно е просто зад ъгъла.

Да си спомним как Елвис изкласи от най-бедния американски щат – Мисисипи, следва британската рок вълна, която тръгна от работническия град Ливърпул и бумът на „Бийтълс“, който никой не приемаше на сериозно. Същото се случи и с хип-хопа, който тръгна от престъпните улични банди и езика на протеста.

Музикалната революция тръгва отдолу нагоре. И това вероятно го знаят и големите мениджъри на музикалните компании. Но музиката е показала, че е по-силна от бизнеса и винаги намира начин да намери своето петолиние.