Netflix ни поканиха на виртуален купон, за да отпразнуваме трите Оскара на Roma, но истината е, че това е филм, който почти не е показван по кината и изобщо не се знае колко хора са го гледали.
При промоцията му се казваше: „В избрани кина“. В същото време филми, които се очакват – например „Ирландецът“ на Скорсезе (също на Netflix) – се представят като „Предстои по кината през есента“. Този малък детайл има обаче голямо значение. Скорсезе настоява лентата, която до момента е на стойност 125 милиона долара, да има широко представяне на голям екран, което за Netflix е проблем.
Преминаването отвъд границата на 3-седмичното представяне на екран за техен филм, може да задължи собствениците на киносалони да оповестят броя на зрителите, а това именно избегнаха Netflix с Roma. Така стрийм платформата се оказва притисната – от една страна, спасяват ленти като „Ирландецът“, към който се очаква слаб интерес, но и надежди за "Оскар". От друга, не могат да ги приберат в платформата рано. От трета, може да се наложи да излязат на светло с данни, които всячески се опитват да не изнасят.
И в този момент се намесва още едно старо куче – Стивън Спилбърг. Той пък предлага да се премахне настоящето правило филми да могат да се класират за надпреварата за „Оскар“ без изискване за представяне по кината. Режисьорът казва, че ако това правило не бъде премахнато, цялата концепция за това какво е кино ще се промени. И предлага задължително представяне от 4 седмици на голям екран. Разбира се, ако се приеме предложението, това може да изхвърли Скорсезе от надпреварата през 2020 година, което обяснява и защо той държи толкова много на широко представяне на "Ирландецът".
Донякъде е разбираемо, че когато си направил филм за толкова пари – като Скорсезе, искаш той да има максимален живот на големия екран. Разбираемо е, че за някои филми е чиста загуба да не се показват на голям екран. Netflix обаче имат 139 милиона абоната по света и правят все по-хубави филми. И е факт, че променят киното, размивайки границите между кино и телевизия.
Но Оскарите би трябвало да са оценка на таланта, нали? А Netflix дават възможност на този талант да бъде показан – Roma е пример, „Елиза и Марчела“, който възбуди подобна полемика на Берлинале – също. Това са филми, които никога не биха видяли живот, ако не бяха подкрепени. "Ирландецът" също щеше щеше да има друга съдба, ако не го бяха купили...
Берлинале 2019: Скандал с "Елиза и Марчела"
