Изкуство

София филм фест: „Златна младост“

За всеки от нас младостта е задължително златен, макар и все по-неясен спомен.

Изабел Юпер винаги е причина да отида на кино, независимо че повечето й филми в последните години са по-скоро компромисни. В крайна сметка не може всички да са на нивото на „Тя“.

Във филма „Златна младост“ тя за втори път работи с режисьорката Ева Йонеско, първата им съвместна продукция е „Малката принцеса“ преди осем години. Не съм гледала първия им филм, но този доста точно отговаря на заглавието си – целият е като парче брокат, откъс от една блестяща, наистина „златна“ младост – заслепяваща и лъскава, но само отвън.

Роуз (Галатеа Белуги) и Мишел (Лукас Йонеско) са млади и се обичат. Мишел е художник, а Роуз е хубава по един много секси и предизвикателен начин и основното й занимание е да изпробва чара си върху непознатите хора. Така тя попада в полезрението на Люсил (Изабел Юпер) и Юбер (Мелвил Пупо). Двамата имат отворена връзка, богати са и са отегчени от всичко, така че двойката млади хора са приятно разнообразие и развлечение. Под предлог, че Люсил ще помогне на Мишел с връзките си в артистичните среди, четиримата заживяват заедно – във всякакъв смисъл. Постепенно става все по-ясно, че помощта на Люсил и съжителството си имат цена и Роуз и Мишел трябва да решат дали са готови да я платят.

Действието във филма се развива през 1979 година и костюмите са страхотни – това е тъкмо в епохата на Мюглер (споменат неколкократно във филма) и прекаленото във всякакъв смисъл – ламе, ярки цветове, лачени дрехи. Продукцията очевидно не е имала огромен бюджет за костюми, освен за Изабел Юпер, но чисто визуално всичко е много впечатляващо. Впрочем визуалното разточителство е основното достойнство на филмовата история, която е някак схематична и недовършена. Дори обаянието на Изабел Юпер не спасява нещата съвсем. Допълнителен малък бонус е, че в една от поддържащите роли е синът на Ален Делон – този от синовете му, който прилича на баща си стряскащо много.

Изпълнителите на главните роли – тези на Роуз и Мишел – са гости на фестивала и казаха, че филмът е заснет по истинската история на живота на режисьорката. В този смисъл някои от недостатъците са оправдани – за всеки от нас младостта е задължително златен, макар и все по-неясен спомен.

„Дяволското гърло“ – гледахме, хареса ни, препоръчваме!