Да живееш живота, който искаш, изисква не само свобода, но и смелост – ние с момичетата често сме обсъждали това през годините. Този филм го показва и доказва по доста ексцентричен и впечатляващ начин. И макар че главният герой Паоло/Газела е напълно различен от мен в почти всяко отношение, в едно съм напълно съгласна с него – ако човек много иска да направи нещо, обезателно ще намери и време, и сила.
Паоло е стюард на средна възраст, който живее с приятеля си и кученцето си в Ню Йорк. В свободното си време Паоло е Газела – легендарно лице на нюйоркската гей–сцена, ексцентричен травестит и известен фотограф, който има свой блог и издава списание. Същевременно Паоло е серопозитивен, под медицинско наблюдение, но нито едно от многобройните му лица не го изморява, не го кара да мрънка, да се оплаква и да забавя темпото.
Газела има безброй лица – тя е прочута с това, че никога не повтаря образите си два пъти. В нейния странен свят, приличащ на абсурден карнавал, всяка вещ и цвят намират мястото си. Никой не знае в какъв вид ще се появи тя днес – тя самата най-малко. Зад тази шарена маска се крие живота на мъж, който е способен да обича истински, загубил е голямата си любов, но е намерил друга и за когото приятелите му казват, че е изключително „нормален“. Защото нормалното, всъщност, изобщо не е в това дали някой носи златни ботуши в свободното си време и се гримира в тюркоазено, а в това да е умен, чувствителен, с въображение и вкус към живота.
Имам късмета да познавам такива мъже. Може би затова филмът ми се стори леко дълъг и на места излишно нравоучителен. Но целта на подобни истории е да покажат, че за всеки има място на света и че никога не бива да съдим за другите само по вида им. Аз просто съм го научила навреме.
