През юни в Лондон ще е по-натоварено от обичайното. Кристо ще издигне 150-тонна скулптура в лондонското езеро Серпентина. Освен нея през цялото лято в Serpentine Gallery хората ще могат да разгледат и изложба на скици и модели на Кристо и Жан-Клод, включително и на проекта "Мастаба", който се подготвя в Абу Даби. Няма съмнение, че почитателите му, които през 2016 г. бяха наречени "сноби" от някои по-непретенциозни българи, ще се съберат там.
Това е първата инсталация на Кристо във Великобритания. 7 506 петролни варела, оформени в структура, наречена мастаба, ще се носят по езерото като една алегория на западната зависимост от петрола. Запитан за такава връзка обаче, 82-годишният Кристо казва това, което казва и за всичките си останали творби – няма нужда да се обяснява като артист. Всичко, което прави, е ирационално и ненужно. Прави неща без функция (освен може би за да носят удоволствие). Временни, леснодостъпни неща, които ще изчезнат, без да се остави нищо за колекционерите. Никой нищо не може да купи от неговите творби, нищо не може да се съхрани. То е преходно, като самия живот. А Кристо не е тук заради лайковете.
Това, което ще направи Кристо в Лондон сега, е онова, което е правел винаги – поредният урок по свобода. Той прави "Мастаба" в езерото, защото може, иска, защото е свободен да прави каквото си пожелае. За този човек никога няма да прочетем, че е бил агент на ДС.
Но нещата не му се случват лесно. Проектите, които замисля, се планират понякога с десетилетия, повечето изобщо не са осъществени. С жена му Жан-Клод са създали собствен бизнесмодел, който се изучава от студентите по икономика в Харвард. С него са си гарантирали пълната свобода. Това отличава и най-ранните му творби (картини, рисувани срещу заплащане), подписани с Явашев, от тези, подписани с Кристо. Явно там, в онова бягство от комунизма, той завинаги е скъсал всички окови на принадлежността и зависимостите. Кристо няма нито нация, нито спонсор. Няма една брандирана торбичка откъде да си купи човек около инсталациите му. На него не му пука за визуалния мърчандайзинг, нито за нищо, което би го ограничило или впримчило по какъвто и да е начин. Той си позволи да анулира своя най-голям проект ("Over the River") и да загуби 6 милиона долара – не иска да го прави, докато Тръмп е президент. Просто му мина желанието да реализира нещо такова в тази атмосфера.
В Лондон Кристо ще представи леснодостъпно ирационално удоволствие. Както направи с "Плаващите кейове" на езерото Изео или с вратите в Сентръл Парк – без резервации, без билети. Без собственици. "Мастаба" в Лондон ще принадлежи на всички, докато изчезне. Ще бъде нещо специално за малко.
Той и жена му Жан-Клод (която почина през 2009 г.) винаги са харесвали варели, заради скулптурния им потенциал и ниската им цена. Една от най-ранните им творби с такива е барикадата от варели на ул. "Висконти" в Париж, където Жан-Клод се обяснява дълго на полицията, за да задържат инсталацията поне няколко часа.
Там са се срещнали впрочем, в Париж – той е бил нает от баща й, за да нарисува неин портрет. После тя тръгва с този млад беглец за Америка, боядисва си косата огненочервена, защото той й го предлага, навсякъде е с него, но не и при полети със самолет – там са винаги разделени. Така, ако някой загине в самолетна катастрофа, другият ще продължи проектите. Тя става художник, защото той е художник. Ако е бил зъболекар, е щяла да стане зъболекар!
Новата скулптура в Лондон представлява мастаба. Това е много антична форма, която се е срещала в Месопотамия по времето, когато хората са започнали да се урбанизират. Първите домове в Месопотамия са имали отпред пейки с такава форма, а по-късно тя се асоциира с гробниците на фараоните. Представлява трапецоидна призма, стените са с наклон 60 градуса. "Мастаба" в Лондон ще е висока 20 метра, широка – 30 и дълга – 40. Варелите отгоре и две от стените ще са червени и бели, докато последните варели, видими върху двете вертикални стени, ще бъдат червени, сини и лилави.
В "Мастаба" ще може да се плува. Всъщност, според самия Кристо, това ще бъде може би най-хубавото място, от което да се види скулптурата. Организацията е чудовищна, дълга, оплетена от безброй изисквания, разрешения. Мястото трябва да се остави дори в по-добро екологично състояние в сравнение с онова, в което е било намерено.
"Мастаба" в Лондон ще е върху вода. Но това не е единствената "Мастаба" – за тази в пустинята на Абу Даби се говори от години. Това ще бъде единствената постоянна творба на Кристо и Жан-Клод. 400 000 варела и височина 150 метра. С 11 метра по-висока от пирамидата в Гиза, ще е голяма колкото площада на Ватикана и както казва Кристо, ще е като "Айфеловата кула в пустинята". Нищо такова никога не е било строено в света. Христо Явашев ще го построи.
