Изкуство

Синелибри 2020: "Пилат" – въздействащ и задължителен за гледане

Нещо за гледане

Неочакваното събитие (освен "Бащата") на тазгодишния фестивал Синелибри беше унгарският "Пилат" на Линда Домбровски (работи предимно за малкия екран) по книга на Магда Сабо. Филмът се води телевизионен и с премиера на 1 ноември, но това няма да му попречи да влезе на челно място в класацията ми за 2020 година (както неотдавна и "За тялото и душата" например)! "Пилат" има и шест награди, както и оценка 7.3 в IMDb.

Анна (Илдико Хамори) е благородна старица с аристократични изискани черти, слаба фигура и тъжни очи, която живее в кокетна поддържана и чиста къщичка в провинцията. Тя погребва любимия си мъж, починал от рак. "А мъртвите не отговарят" (Магда Сабо). За траурното събитие от Будапеща пристига единствената ѝ дъщеря – скована, но хубава жена с бледо застинало лице и втренчен упорит поглед, Иза (Анна Дьорди), която е завеждащ отделение в престижна болница. Тя действа властно и с размах, продава къщата заедно с котарака на бившия си съпруг, симпатичния, кротък и дружелюбен белокос местен лекар Антал (Шандор Тереш) и взема майка си при себе си без въпроси, диспути и коментари.

Анна – "Аз съм като Юда, изоставих всички!" – се чувства като дърво без корен в стерилния, подреден, богато обзаведен и безличен апартамент на дъщеря си. Тя няма приятели, няма познати, не познава града... Иза се държи хладно и делово, все едно е робот – няма емоции по гримираното ѝ като маска лице, нито някакво трепване в старателно модулирания глас. Единственото човешко в нея е връзката ѝ с очарователния колега Домонкош (Ремус Сиксай). Но дори и с него отношенията й са повече приятелски и прагматични, отколкото чувствено-сексуални. 

Иза е реализирана, самостоятелна, преуспяла и горда жена, очаква да бъде назначена за директор, храни се внимателно, спортува, поддържа перфектно тяло, но от нея лъха мраз, безразличие и нещастие, като че ли нищо в живота не я радва, а ако изпитва любов, не знае как да я демонстрира. Анна е топъл, внимателен, великодушен и деликатен човек, потисната и тихо отчаяна от липсата на комуникация с единственото си дете. "Обичаш ли ме?!", пита тя Иза. "Аз съм ти дъщеря ", отговаря тя. "И това е отговор!"

След този диалог вече предусещаме развръзката. Изи ритуално измива ръцете си като Пилат, мокри лицето си и отронва: "Не съм виновна". Виновна е!

 

А ако ви се гледа сериал...