Изкуство

Синелибри 2020: "Бащата" с Антъни Хопкинс

Нещо за гледане

Вече съм писал за постановката по пиесата на Флориан Зелер в "Народния театър", затова заглавието е малко по-различно. "Бащата" е режисиран от самия драматург, има оценка 7.7 в IMDb, премиерата му е чак на 18 декември (в сезона на номинациите) и още отсега се очаква дъжд от "Оскар"-и. Благодарение на Синелибри, филмът е тук! И е едно незабравимо, емоционално наситено, психологически разголващо и житейски катарзисно преживяване. Предупреждавам ви, че може някои изводи и впечатления да съвпаднат със старата ми театрална публикация, но...

Антъни (Антъни Хопкинс) е леко прегърбен инатлив старец с бели като пух коси,  правилни черти и насмешлив язвителен поглед. Той живее сам в собствен добре подреден и интимно прелестен апартамент в Лондон (дори рождената дата на героя е като тази на актьора – 31 декември 1937 г.). Тъй като е вече трудноподвижен (но краката и физиката го държат), за него се грижи дъщеря му Ан (Оливия Колман, пак перфектна), очарователна плаха жена, разведена и самотна. Антъни обаче постоянно пита за другата си, любима дъщеря, а Ан му казва, че ще се мести в Париж...

И тук попадаме в нещо като трилър, хорър или просто бълнуване – Антъни всъщност не е в своя апартамент, а в този на привлекателния и мъжествен Пол (Руфъс Сюъл), който е... съпруг на Ан! Но на моменти старецът ги вижда с други лица –  него като плешив и агресивен саркастичен скандалджия с обло лице и голям крив нос (Марк Гатис от "Шерлок") и нея като изящна жена с добри кротки очи (Оливия Уилямс). А междувременно Ан (истинската) ангажира гледачка – красивата блондинка с висок бюст, чипо носле и ласкав поглед Лора (Имоджен Путс). Антъни не пропуска да се направи на шут пред нея и да ѝ каже колко прилича на другата му дъщеря (къде ли е тя?), а изведнъж насаме в шокираща сцена Пол постъпва непростимо грубо с него и злобно го пита докога ще им се пречка.

Всичко, което се случва пред очите ни, е не толкова видение или илюзия, а по-скоро заблуди и кошмари на един изтляващ като запален от светкавица горски мъх мозък. Съвременният човек живее прекалено дълго и накрая, когато тялото и съзнанието му го предават, той става зависим от близките си. А те, колкото и да го обичат, си имат свой живот. И тогава, изплашен, стреснат и вцепенен, старият, но с млад дух самотник мечтае пак за закрилящата любяща прегръдка на майката. Защото там се е чувствал най-защитен, а необятният примамлив живот и задължителното щастие са се простирали безкрайно отпред. 

 

Кои други филми от Синелибри 2020 няма да пропуснем?