ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Синелибри 2020: "Бащата" с Антъни Хопкинс

Вече съм писал за постановката по пиесата на Флориан Зелер в "Народния театър", затова заглавието е малко по-различно. "Бащата" е режисиран от самия драматург, има оценка 7.7 в IMDb, премиерата му е чак на 18 декември (в сезона на номинациите) и още отсега се очаква дъжд от "Оскар"-и. Благодарение на Синелибри, филмът е тук! И е едно незабравимо, емоционално наситено, психологически разголващо и житейски катарзисно преживяване. Предупреждавам ви, че може някои изводи и впечатления да съвпаднат със старата ми театрална публикация, но...

Антъни (Антъни Хопкинс) е леко прегърбен инатлив старец с бели като пух коси,  правилни черти и насмешлив язвителен поглед. Той живее сам в собствен добре подреден и интимно прелестен апартамент в Лондон (дори рождената дата на героя е като тази на актьора – 31 декември 1937 г.). Тъй като е вече трудноподвижен (но краката и физиката го държат), за него се грижи дъщеря му Ан (Оливия Колман, пак перфектна), очарователна плаха жена, разведена и самотна. Антъни обаче постоянно пита за другата си, любима дъщеря, а Ан му казва, че ще се мести в Париж...

И тук попадаме в нещо като трилър, хорър или просто бълнуване – Антъни всъщност не е в своя апартамент, а в този на привлекателния и мъжествен Пол (Руфъс Сюъл), който е... съпруг на Ан! Но на моменти старецът ги вижда с други лица –  него като плешив и агресивен саркастичен скандалджия с обло лице и голям крив нос (Марк Гатис от "Шерлок") и нея като изящна жена с добри кротки очи (Оливия Уилямс). А междувременно Ан (истинската) ангажира гледачка – красивата блондинка с висок бюст, чипо носле и ласкав поглед Лора (Имоджен Путс). Антъни не пропуска да се направи на шут пред нея и да ѝ каже колко прилича на другата му дъщеря (къде ли е тя?), а изведнъж насаме в шокираща сцена Пол постъпва непростимо грубо с него и злобно го пита докога ще им се пречка.

Всичко, което се случва пред очите ни, е не толкова видение или илюзия, а по-скоро заблуди и кошмари на един изтляващ като запален от светкавица горски мъх мозък. Съвременният човек живее прекалено дълго и накрая, когато тялото и съзнанието му го предават, той става зависим от близките си. А те, колкото и да го обичат, си имат свой живот. И тогава, изплашен, стреснат и вцепенен, старият, но с млад дух самотник мечтае пак за закрилящата любяща прегръдка на майката. Защото там се е чувствал най-защитен, а необятният примамлив живот и задължителното щастие са се простирали безкрайно отпред. 

 

Кои други филми от Синелибри 2020 няма да пропуснем?

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост, Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.