Изкуство

Шест поучителни скандала в културата през 2018 - по света и у нас

Шест от шумните скандали в областта на културата – три по света и три родни

Шест поучителни скандала в културата през 2018 - по света и у нас

Живеем в интересно време и това, знаем, може да е както благословия, така и проклятие. Имаме достъп до информация от целия свят и можем да сме част от световната култура, която е само на един клик разстояние. Понякога изглежда, че твърде малко хора се възползват от това преимущество. Доказват го и скандалите, които белязаха отиващата си година.

По света първият шумен скандал беше отмяната на Нобеловата награда за литература, заради  обвинения срещу – не, не срещу член на Нобеловия комитет, а срещу нейния съпруг. Само че в някои страни, обвиненията срещу свързани лица имат значение и последствията са сериозни.

Избрахме шест от шумните скандали в областта на културата – три по света и три родни, които, струва ни се, добре илюстрират, че към момента няма унисон в посоките на развитие. Културата по света върви напред, нашата тук  в друга посока - не рядко в противоположната. Ето как:

Картината на Банкси, която се самоунищожи

Веднага след като беше продадена на търг в Лондон за сумата от 1.4 милиона долара, картината на Банкси „Момиче с червен балон“ се самоунищожи частично, минавайки през монтиран в рамката шредер. Това моментално я направи най-известното произведение на Банкси и вкара името му в новините на медии, които иначе изобщо не се интересуват от култура. Например – родните. Във всеки случай, този епизод доказа, че Банкси е най-остроумният и злободневен творец на нашето време, а нарязаната  картина се превърна в своеобразен пърформанс - вероятно най-големият скандал в изкуството през годината.

Интервюто на Енио Мориконе в немския Playboy

През ноември немското издание на Playboy публикува на сайта си интервю с легендарния филмов композитор Енио Мориконе. Според написаното, в интервюто 90-годишният Мориконе нарича Куентин Тарантино „кретен, който краде идеи от другите“, а церемонията по връчването на наградите Оскар - „скучна“.  Мориконе отрече да е казвал подобни неща и да е давал интервю на списанието.

Playboy свали интервюто от сайта , но продължи да твърди, че Мориконе е говорил с наетия от тях журналист Марсел Андерс. По-късно проверка на списанието показа, че Андерс няма запис на подобни твърдения от страна на Мориконе. Наложи се  списанието да се извини публично и да признае, че думите на Мориконе са изопачени и предадени невярно, както и да предприеме „предвидените от закона мерки“ срещу журналиста. Родната преса има от какво да се поучи.

Скарлет Йохансон в ролята на транссексуална

През юли Скарлет Йохансон обяви, че ще играе главната роля във филма „Rub & Tug“, посветен на Лоис Джин Джил. Родена жена, тя е по-известна като Данте „Текс“ Джил – сводник в Питсбърг през 70-те години на миналия век. На снимките от полицейското му досие Данте изглежда напълно като мъж и се смята, че се е родил транссексуален, а след това е минал през нелегална терапия, която напълно да го превърне в мъж. Ето защо предизвикателството пред Скарлет със сигурност е било огромно и доста изкушаващо от актьорска гледна точка, но от друга страна, няма спор, че транссексуален актьор би бил далеч по-уместен в подобна роля. Още повече, че в киното има достатъчно много примери за цисджендърни актьори, играещи транс, но почти нито един за обратното. Трябва да отбележим, че Скарлет Йохансон се отказа от ролята бързо, с много възпитано и смислено обяснение. Неслучайно изявлението й беше обявено за „историческо“. Сега остава и филмът да се случи с подходящ актьор в главната роля.

Има още...


Разделянето на вестник „Култура“

Тази есен се случи отдавна предизвестената раздяла на екипа на вестник „Култура“ със собственика на името на изданието. Появи се ново списание „Култура“, което излиза веднъж месечно,  и седмичен вестник „К“ - с разпознаваемия шрифт и формат на предишното издание.

На пръв поглед, това не е лоша новина за българския медиен пазар, на който почти напълно липсват качествени и смислени издания. На практика двете издания не са равностойни. Списанието е интересно, смислено, с чудесен дизайн (на Чавдар Гюзелев) и всеки от четирите броя дотук,  е истинско удоволствие за четене. Вестникът е силно критичен, но част от материалите му се списват в типичния за не малко други издания „хейтърски“ стил, което обезценява големите му претенции. Единственото в него, което неизменно си остава на ниво, са превъзходните театрални рецензии на Георги Каприев.

Откриването на изложбата на Ода Жон

Всъщност това на снимката не е част от въпросното откриване в Националната художествена галерия. Изкуството на нашето време често има за своя единствена цел да провокира реакция - рядко някой стига по-далеч в опитите си от Марина Абрамович. И така, това на снимката е един пърформанс на Марина Абрамович и на Улай,  със сигурност зрителите там са се чувствали доста неудобно. Ако приемем, че и Ода Жон е искала да провокира подобна реакция на дискомфорт със своите женски тела от месо, то трябва да й признаем, че е успяла напълно. Честно казано, надявам се, че това е довело в галерията много хора, защото картините й са наистина интересни - тя освен да провокира, може и да рисува. Но по-скоро си мисля, че повечето хора са се задоволили с новините в медиите и няма да узнаят що за творец е Ода Жон.

Скандалите и вандализмът, свързани с билбордовете с гей двойки

Направо не е за вярване, че през 21-ви век у нас се случват такива неща. Тук не говорим за самите билбордове, които – нека кажем честно – са некадърно направени – а за безумната идея, че могат да навредят на някого с нещо, бил той дете или възрастен. Вредят единствено вандализмът и проявите на насилие, пък било то и срещу съоръжения за външна реклама. Вероятно е излишно да се напомня, че речта на омразата се преследва от закона и ако не друго, то по липсата на официална реакция си личи колко избирателно сме европейци все още. Всъщност както сме казвали и преди – всичко е свързано - и докато нямаме европейски ценности и поведение, няма как да имаме европейски улици и заплати.