Има нещо много ведро и зареждащо с добро настроение да отидеш на театър с дете. За възпитателната стойност и прочие полезности, ориентирани към малкия зрител, не искам и да коментирам. По мое мнение възрастният придружител е този, който получава повече от такова посещение, защото добрият спектакъл, харесан и посетен от многобройна публика, състояща се от възторжени деца е нещо, което ще накара всеки да се усмихва и да вярва във възможността светът да е едно добро място.
"Роня, дъщерята на разбойника" на Астрид Линдгрен, сам по себе си и като текст, е зареден с много "подмолно" вмъкнати послания и за радостта и за приятелството и за мира и за уважението към природата, живота, другите, а спектакълът на Театър "София" го поднася динамично, весело с уважение към съвременното дете, свикнало на много движение, цветове и хумор.
Забележителни са всеотдайността на екипа на тази театрална сцена към децата, остроумните решения, целящи да задържат вниманието им, поразглезено от интерактивната им реалност. Провокативните и спонтанни изпълнения на артистите, добрата режисура и сценография, адаптацията - всичко това задържа вниманието на взискателната млада публика, която остава доволна. [[more]] Моят вече почти десет годишен внук дори не попита по време на представлението дали няма да свърши скоро, а той, повярвайте, не от тези, дето са си мълчат, ако са отегчени.
Накратко, спектакълът е нещо, на което си заслужава да заведете децата. Удоволствието е двойно, доволни ще останете, защото сте освежили ежедневието - и тяхното, и вашето.
Творчески екип:
Адаптация от Астрид Линдгрен: Катя Петрова;
режисьор: Катя Петрова; сценография: Петя Караджова и Борис Далчев; композитор: Христо Йоцов; анимация: Сотир Гелев; хореограф: Анна Пампулова; глас: Милица Гладнишка/
Участват:
Мартина Пенева, Александър Тонев, Николай Върбанов, Мила Банчева, Юлиян Рачков, Симона Халачева, Пламен Манасиев, Антон Григоров, Николай Димитров, студенти от Департамент „Театър” в НБУ.
