Изкуство

Прекрасният свят на Луис Армстронг

Благодарение на него джазът напуска Ню Орлиънс и обикаля света

Прекрасният свят на Луис Армстронг

Снимка: AFP

Луис Армстронг е един от най-разпознаваемите музиканти в световната музикална история – дрезгавият глас, солата с тромпет и безкрайните импровизации бележат развитието на музиката завинаги. Именно той преправя път на джаза към световните сцени – от характерно локално звучене, родено в затънтените барове по бреговете на Ню Орлиънс, с тромпета на Армстронг джазът обикаля всички космополитни клубове в САЩ, а по-късно завладява и целия свят.

По пътя към величието

Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 г. в люлката на джаза Ню Орлиънс. Семейството му е бедно потомство на роби, а само няколко седмици след раждането на Луис баща му изоставя родния дом. Отглежда го баба му, защото майката заживява в друг „по-атрактивен“ квартал, където вероятно проституира. Музикантът коментира детските си години с усмивка: „Имах куп доведени бащи. Всъщност всеки, включително и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е баща“. Още като дете получава различни прякори заради голямата си уста – Гейтмаут (от англ.: уста порта), Дипърмаут (от англ.: уста черпак), а по-късно и Сачълмаут (от англ.: уста чанта), откъдето идва и прякорът, останал му за цял живот –  Сачмо. Момчето израства на улицата, която в началото на 20 век е опасна и пълна с насилие. В новогодишната нощ на 1913 г. Луис стреля във въздуха с пистолета на дядо си, заради което е арестуван и изпратен в поправителен дом. Там се среща не само с дисциплината, но и с музиката и дори става член на училищния оркестър.

През 1918 г. тромбонистът Кид Ори, един от утвърдените музиканти в града, го взема като корнетист в своя оркестър и така започва пътят му на професионален музикант. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг формации, като най-често замества корнетистите им. Дори и като част от група, стилът на Армстронг започва да се изгражда и да изпъква над останалите – свиренето му е динамично и изключително бързо, разчупва фразите, без да нарушава целостта на мелодията и дори прави импровизации в нея. Накрая Ню Орлиънс става тесен за огромния му талант.

Ах, този джаз

През 1922 г. Армстронг се мести в Чикаго, където свири в „Креол Джаз Бенд“. С бенда прави първите си професионални записи. През 1925 г. става лидер на петчленната група „Хот Файв“ (или "Горещата петорка"), която по-късно нараства до седморка. С тях музикантът прави 60 студийни записа на джаз пиеси за по-малко от три години. Тези пиеси са основополагащи за джаза и я издигат от „кръчмарска“ музика до висша форма на изкуство. Нещо повече – формацията е революционна, защото досега джазът винаги е бил колективен жанр, в който свирят едновременно. Луис Армстронг обаче разбива този стереотип и става първият солов инструменталист. Тогава заменя и корнета с тромпет.

В същия период започва да редува инструменталните партии с вокали. Гласът му е особено впечатляващ и запомнящ се, защото наподобява ръмжене и контрастира със звънкото звучене на тромпета. През годините той оперира гласните си струни с надеждата да промени дрезгавината на гласа си, но интервенцията го прави още по-дрезгав.  Впуска се в смели музикални експерименти и все по-често променя мелодиите в движение, а думите заменя само със срички. Освен в соловите изпълнения, Армстронг е пионер в сричковото пеене. След него и двата елемента се превръщат в неизменна част от джаза. На сцената той не просто прави музика, а шоу – пуска шеги, разговаря с публиката, иронизира се. Той е вдъхновение за емблематични певци като Били Холидей, Ела Фицджералд, Франк Синатра, а мъжественото му звучене го събира на сцената с нежните вокали на Ела и Барбара Стрейзънд.

През 1929 г. представя песента Ain't Misbehavin, която става първият му голям хит. През 1932 г. прави турне в Европа и прекарва следващите години в непрестанно пътуване. Обикаля САЩ няколко пъти, след което свири отново в Европа – Англия, Норвегия, Швейцария и Холандия. Още приживе той е признат за най-великият джазмен. "Това, което свирим, е животът", казва самият музикант. 

Наследството                        

Армстронг се превръща във феномен и обогатява джаза в продължение на десетилетия. Сред най-известните му песни са What a Wonderful World, Hello, Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и легендарните му дуети с Ела Фицджералд – Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и др. Той се снима и в над 40 филма, а в медийният му образ е на човек с невероятно чувство за хумор. Демонстрира го във всяко свое интервю и приема дори хапливите въпроси с усмивка. Музикантът има и голям принос към укрепването на междурасовите отношения в САЩ. Кариерата му е белязана и от множество расистки прояви, които не стихват дори и към края на професионалния му път, но за тях той говори с насмешка. Въпреки това е той е първият чернокож, за когото се отварят вратите на „белите“ клубове, първият чернокож, когото обявяват като „специален участник“ в холивудски филм (за ролята му в Pennies from Heaven), първият чернокож джаз музикант, който пише автобиография, първият чернокож, който води национално радио шоу, първият чернокож, който намира място сред американския елит на шоубизнеса.

 

Цяло лято в София ще се слуша джаз