Изкуство

Постановката "Хаос" подрежда мисълта ми

На театър в пандемия

„Хаос”. Така се казва последната постановка, която гледах. Всъщност първата от месеци наред, защото, както знаем, пандемията обърка доста живота ни и неща, които обичаме да правим, когато пожелаем, сега някак станаха лукс.

Всъщност заслужава да кажа няколко думи за конкретната вечер. Чувствах се отново нормален човек. Докато чаках двете си приятелки пред Театър 199, наблюдавах хората. Те бърбореха оживено, жестикулираха, някои се прегръщаха. Беше хубава топла вечер над София, по „Раковска” хвърчаха таксита, минувачи крачеха бодро... Стана ми толкова мило. Съвсем забравих за какво чакам, просто се наслаждавах.

Прекрасно е да виждаш усмихнати хора, на чийто лица е изписана жажда за изкуство.

Когато приятелките ми дойдоха и се запътихме към входа на театъра, сложихме маските си, защото това е условието вече да ходим на театър, и тогава се отърсих от унеса. Редът на влизане и настаняване беше нормален, спокоен. Като стария ни живот.

Рядко ходя на театър, без да съм се интересувала предварително какво ще гледам, кой е авторът, кой играе. Този път нямах време за това. Но разбрах, че когато отиваш с чисто като бял лист съзнание, магията може да бъде голяма.

Знаех само името на постановката – „Хаос”–  помислих си, че сигурно става дума за хаоса в живота ни. За какво друго, нали всички сме изтъкани от емоции, а това само по себе си е предпоставка да ни се случват нови неща, да се вълнуваме, да няма рутина и разбира се, понякога да се объркват нещата. Предчувствието ми се оказа вярно.

има още...


Седяхме трите на петия ред. Почти можехме да усетим топлината от прожекторите на сцената, но не дотолкова, че да сме заслепени, а колкото да се почувстваме част от сцената. Още с първите реплики на Йоана Буковска, Радина Думанян и Елена Атанасова стана ясно, че персонажите им са сложни, странни и малко луди, а ние с моите приятелки вече се кикотехме, защото се отъждествявахме с тях.

„Намерихме” героините в заплетени житейски ситуации. На всяка от тях се случваха поредица от неудачи, а хуморът беше в изобилие. Коренно различни една от друга, задружни, приятелки от малки (две от тях са сестри, които си имат свой собствен конфликт). Замислих се за това, че колкото и да израстваме и да се променяме, е незаменимо рамото на приятеля от детството, защото той познава най-скритите кътчета на твоята душа, най-големите ти страхове и най-силните ти страни. А понякога ние забравяме, защото животът е твърде забързан, че е добре да има човек огледало, в който да се огледаме и да спрем за миг.

Няма да издавам сюжета. Но няма как да не спомена колко колко бързо трите актриси излизаха от един образ и влизаха в друг, имаше моменти, в които смяната ставаше за секунди. Всяка от тях изигра по 7 – 8 персонажа.

Смях се от сърце. Забравих. За живота навън, за работата, за семейните ангажименти, за часа си за фризьор на следващия ден, за невъзпитания господин, с който се разминахме днес в магазина… Тайничко се огледах в себе си – има ли хаос и в моя живот и за кое аз съм отговорна, има ли ситуация, в която си мисля, че съм права, а може би не съм… Бях на театър.

Постановката „Хаос” се поставя за първи път у нас именно на сцената на Театър 199 в края на 2019 г. Написана е от финландския драматург Мика Миляхо, който е считан за един от най-оригиналните скандинавски драматурзи. За българската публика я представя режисьорът Марий Росен, който споделя, че отдавна пиесата е отлежавала в чекмеджето му и е чакала своя момент.

 

Самюел Бекет – писателят бунтар с мрачни герои