"Очарователен и тревожен" период, който отеква в нашето време, така определят 20-те години на миналия век. Особено в Германия. Сега имаме шанс да надникнем в живота там и тогава, благодарение на нова изложба в центъра "Помпиду" в Париж.
Поглед към Германия от 20-те години и към художественото и културно течение в страната преди идването на нацистите на власт, предаде БТА. Експозицията е открита днес и ще продължи до 5 септември.
От Ото Дикс до Жан Мамен и около двадесет художнички, и от Кристиан Шад до Алфред Дьоблин, Фриц Ланг или Бертолт Брехт, експозицията включва 900 творби и документи.
Всички те свидетелстват за течението, известно като "Нова предметност" или "Нова обективност" ("Neue Sachlichkeit), което представлява студен, далечен, строг поглед, лишен от всякаква субективност спрямо реалността, обясни за "Франс Прес" Флориан Ебнер, куратор на изложбата съвместно с Ангела Лампе.
Представени в тематични секции, тези творби "влизат диалог с творчеството на "паметника" на германската фотография Аугуст Зандер", автор на нормативна класификация на обществото, допълва уредникът.
"Новата предметност" ще се превърне в общ лозунг на движението "Цайтгайст" ("Духът на времето" или "Духът на епохата"), основано на рационалност, стандартизация и утилитаризъм."
"То се разпространява във всички слоеве на обществото, разделени и поляризирани", уточнява Ебнер.
След Първата световна война (1914-1918 г.) "ценностите се сриват, елитите на Германската империя се провалят, а младата Ваймарска република се опитва да оцелее, отвръщайки се от всяка фалшива субективност", добавя уредникът.
Изложбата показва по-специално как тази нова концепция за изкуството, макар и да се стреми да демократизира културата, се опитва да модифицира или усъвършенства човека чрез техниката.
В Германия през 20-те години на миналия век индивидът е научен да чете нови изображения (детски книги, плакати, нова типография) и е "образован" чрез нови медийни техники (плакати, реклами, фотомонтажи, снимки, изложби, радио, кино) и чрез театър или актуални опери (Пискатор, Брехт).
"Това е тенденция към нов натурализъм, който е много студен, много дистанциран и твърде отдалечен от чувства, емоции, субективност", потвърждава Анджела Лампе, за която изложбата е "отзвук на нашето очарователно и тревожно време".
