Изкуство

Писмото, което Фицджералд никога не написа, но вдъхнови целия свят

Автор на писмото всъщност е Ник Фариела, а то е публикувано за първи път на 13 март в литературното издание „Максуинис“

Едно писмо на писателя Франсис Скот Фицджералд обиколи целия свят, беше преведено на десетки езици, получи стотици хиляди споделяния и лайкове. Писмо, което той уж пише в условията на карантина, заради пандемията от испански грип, която прекарва във Франция през 1920 година. Неговата компания са жена му Зелда и великият Ърнест Хемингуей...

Нека уточним, че през 1920 г. авторът на „Нежна е нощта“ живее в САЩ и едва четири години по-късно се мести в Южна Франция.

“Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие”,

пише авторът на писмото.

Оказва се, обаче, че зад писмото стои не Фицджералд, а Ник Фариела. И е писано точно век след посочената година. Това променя доста фактите, но не и смисъла на посланието. И въпреки че става дума за литературна пародия, прочелите текста благодарят на Фариела за „благородната лъжа“, подкрепяйки аргумента, че: "Границата между вярното и невярното е размита заради нуждата от надежда".

И така.

Въображаемото писмо на Фицджералд е написано от Ник Фариела и публикувано за първи път на 13 март 2020 г. в литературното издание „Максуинис“.

Ник Фариела публикува писмото и изрично посочва, че то е пародия. Заглавието е “Отсам рая: писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина в Южна Франция”. Първите две думи – “Отсам рая”, са всъщност заглавието на първия роман на писателя, издаден през 1920 г. в Ню Йорк. Следва и ясното:

“ЗАБЕЛЕЖКА: Това е пародия и не е истинско писмо от Фицджералд”.

Новината, че красиво написаният текст не е излязъл под перото на Фицджералд, не разочарова милионите по света, които живеят в условията на принудителна карантина, заради епидемията от коронавирус. Напротив, в родния контекст той беше сравнен с „Бялата лястовица“ на Йовков, където „благородната лъжа“ се превръща във висша форма на емпатия, опит да съпреживееш мъката на другия и най-вече – да му вдъхнеш надежда.

Предлагаме ви “писмото на Фицджералд”, което се разпространява в българските социални мрежи. Преводачът е неизвестен:

Има още...


„Скъпа Розмари!

Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички граждани се скриха в домовете си и то не без причина. Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Чудя се кой му е казал това.

Администрацията предупреди всички, че трябва да се запасим с необходимото за месец. Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля, моли се за нас.

Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългият ден бавно се търкаля в уискито със сода, което все повече прилича на вода.

Зелда казва, че това не е причина да се пие, но по друг начин писалката не се задържа в ръцете.

Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.

И все пак, в назъбените очертания на облаците в залеза, забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре.

Какво правя?

Утре ще е по-добре! Със сигурност.

Аз предусещам!

Искрено твой,

Ф.Скот Фицджералд”

 

Скот Фицджералд: "Покажете ми герой и аз ще напиша трагедия"