Изкуство

"Песните на Малдорор" във Френския културен институт

Пропускането на някое културно събитие около което шумът и претенцията са големи, винаги ме напряга и в душата ми се промъква комплексарска тревога, че съм пропуснала нещо наистина стойностно

"Песните на Малдорор" във Френския културен институт

Снобарията ме забавлява и ми действа успокояващо. Пропускането на някое културно събитие около което шумът и претенцията са големи, винаги ме напряга и в душата ми се промъква комплексарска тревога, че съм пропуснала нещо наистина стойностно, което може би не просто ще отметна, но и ще харесам.

Това са основанията ми да приема поканата на добър приятел от ученическите години да посетим моноспектакъла по текста на „Les Chants de Maldoror“ на Граф Лотреамон, псевдоним на родения през 1846 в Монтевидео, Уругвай - Изидор Люсиен Дюкас.

Лотреамон е тайнствено вълнуваща личност. Син на чиновник във френското посолство на Уругвай. През 1867 заминава да следва в Париж, но сведенията за него след този момент намаляват.

През 1868г. той публикува анонимно първата част на своя основен труд „Песните на Малдорор“. пълният текст е отпечатан през 1869 под псевдонима Граф дьо Лотреамон (от арогантния герой на романа на Йожен Сю „Latréaumont“ от 1837г.), но издателят Lacroix отказва да го пусне в продажба, страхувайки се от съдебни санкции.

Докато се опитва да публикува книгата си, Лотреамон започва да работи върху стихосбирка, озаглавена „Poésies“, която остава недовършена поради смъртта на автора при неясни обстоятелства. Според една хипотеза той е убит от полицията по време на безредиците по време на обсадата на Париж през 1870г.

„Песните на Малдорор“ е публикувана отново през 1890г.. Тя не намира широк отзвук до началото на 20 век, когато Андре Бретон я обявява за пряк предшественик на сюрреализма.

Постановката във Френския културен институт е на групата "Метеор", в която влизат режисьорката Ани Васева, философът Боян Манчев и новото лице на театралния сексапил Леонид Йовчев. [[more]] Без съмнение Йовчев е добър актьор. Това, че той и съмишлениците му от "Метеор" се прехласват по различна от допадащата ми етика и естетика, е съвсем друг въпрос. С други думи мрачната душевност, заявката за противостоене и равност със Създателя не успяха да ме приобщят към почитателите на Малдорор и неговият автор. При цялата ми симпатия и хубави спомени от общуването с преводача на този текст нищо от чутото не ми достави удоволствие. Все пак аз нито вярвам в демиурга, нито черното е моят цвят, нито мрънкането е песента ми, нито разрушението - моят бунт.