След като вече видяхме трейлъра на филма, той вече е факт и може да промени представите ви за "русото изкушение" Памела Андерсън.
Памела Андерсън винаги е била като "отворена книга" в интервютата си, отговаряйки на всевъзможни въпроси, без да съзнава, че може да "тегли чертата", ако някой от тях й се стори неудобен. А новият документален филм й предоставя възможността сама да разкаже своята история, предаде БТА.
През годините Андерсън отговаря на всякакви въпроси - за гърдите си, тялото си, имиджа си, гаджетата си, отчасти защото е любезна и самоиронична, отчасти защото природните й дадености са в известна степен "купонът й за храна" и отчасти защото хората, които й ги задават, най-често са уважавани журналисти, работещи за уважавани медии.
От момента, в който камерата я показва на голям екран с прилепнала тениска на футболен мач в Канада през 1989 г., образът на Памела Андерсън по същество вече не е неин. Той принадлежи на всички останали. До момента, в който тя престава да бъде личност и се превръща просто в обект. Шанс не й дава дори сериалът "Пам и Томи" на Хулу, заснет без нейно участие или съгласие.
В "Памела, една любовна история" на режисьора Райън Уайт за Netflix тя получава възможностт да разкаже историята си по свой собствен начин - от най-ранните й дни до дебюта й в "Плейбой", славата й със "Спасители на плажа", многото й бракове, преминавайки през скорошното й участие на Бродуей.
Андерсън все още е онази отворена книга - обезоръжаващо забавна, откровена и нецинична. Тя стои пред камерата "красиво и без грим", позволявайки на режисьорите и публиката да надникнат в душата й. Това е завладяващо за гледане, особено за тези, които изобщо не са се замисляли за нея.
Животът на Памела Андерсън винаги е бил и все още е изключително сложен, още от ранното й детство. Подобно на много жени преди и след нея, Андерсън не се чувства красива, докато расте, и след преживяната сексуална травма тялото й е източник на таен срам. Иронично е, че в крайна сметка същото това тяло ще бъде нейният "купон за храна". Когато се изявява като модел, дори когато позира гола, тя играе роля и не се чувства като себе си.
Има някаква непринуденост в Андерсън, която въпреки всичко не се изживява като жертва. Тя не съжалява за прибързаните си решения. Дори и да й е дошло до гуша да се говори за гърдите й, в един момент тя използва имиджа си за кауза, която я вълнува - организацията PETA (Хора за етично отношение към животните). Памела е и изпълнена с надежда романтичка, на която не е трудно човек да симпатизира.
Документалният филм напомня, че 54-годишната Памела Андерсън все още е тук. Тя не е някаква далечна, вече несъществуваща фигура, около която трябва да се спекулира или се налага да бъде спасена от минисериали. Тя просто може да бъде попитана как се е чувствала тогава и как се чувства сега. И ще отговори откровено, както винаги.
