Обичам фестивала Master of Art и винаги ходя с удоволствие на всичко, което успея да сместя в програмата си. Благородно завиждам на Найо Тицин, че е изгледал всички тези страхотно интересни филми и е научил и преживял толкова неща.
„Октомврийската революция и руският авангард“ е почти идеален пример за документален филм, посветен на изкуството. Филмът е правен от британски екип, така че дистанцираността на екипа от Русия и историята й помага изключително много – събитията и участниците в тях са описани последователно, кратко, точно и интересно.
През 1917 г. Русия се променя необратимо, а с нея се променя и целият свят. Участниците в революционния процес, огромна част от които съвсем млади хора, вярват, че идва нова ера в нов свят, който има нужда от ново изкуство. И те създават това изкуство, зачерквайки напълно каноните на класиката. Малевич, Шагал, Кандински, Попова, Родченко, Майерхолд и още, и още – имена, останали завинаги записани в историята на световното изкуство, всички те в апогея на революцията се оказват рупор на властта и им е дадена пълна свобода на изява. За първи, а всъщност и за последен път в историята творци с толкова смели и необикновени идеи са подкрепени официално на държавно равнище.
След това властта са сменя, а с нея и официалната парадигма за това кое е изкуство и какво трябва да съдържа то. Авангардистите са прокудени, творбите им – унищожени. В Третяковската галерия кураторите събират всичко в едно хранилище, затварят вратата, зазиждат я и я маскират да остане неоткриваема десетилетия наред. В провинцията директорките на музеите подменят платната на картините с хартия и после ги запалват, за да удостоверят пред властта унищожението. „Черният квадрат“ на Малевич е скрит в щайга с картофи. Онези, които не успяват да избягат, са убити. Някои, но те са малцина, прегръщат новите естетически канони и започват да творят в стил „социалистически реализъм“.
Филмът проследява историите на всички творци и младата съветска държава с ярки и силно въздействащи кадри, както и с интервюта с директорите на Ермитажа и Третяковската галерия, куратори и изкуствоведи. Но картините и плакатите, както и старите документални кадри казват много повече от думите. В крайна сметка отреченият руски авангард надживява и СССР, и социализма и днес изображенията му са разпознаваеми навсякъде по света. Революцията в изкуството се оказала много по-истинска и смислена от тази в политиката.
