Преди 40 години Джорджо Армани създава едноименната си модна къща, която отдавна се е превърнала в синоним на безупречния италиански стил – отлични кройки и пастелни цветове. Миналата година, по повод юбилея на модна къща Armani и осемдесетия рожден ден на дизайнера, в Милано беше открит музеят Armani/Silos – пространство, посветено на творчеството на дизайнера от 80-те години до наши дни.
Музеят е разположен в сградата на бивш склад за зърно – силоз. Самият Армани казва, че решението му да запази това име е напълно съзнателно – както житото е жизненоважна част от човешкия живот, така и дрехите са неотменна част от него. На четири етажа са показани повече от 600 тоалета и над 200 аксесоара от колекциите на дизайнера. И ако повечето от тях изглеждат смътно познати или не чак толкова впечатляващи, то е защото сме ги виждали десетки пъти в киното или на червения килим, но най-вече защото са станали част от живота ни и вече не си даваме сметка, че този достолепен белокос италианец ги е измислил и направил за първи път.[[more]]Неговият женски костюм от панталон и сако, наречен красноречиво “power suit”, е символ на еманципацията през 80-те. Армани олекотява мъжките сака и създава идеята за сакото като част от ежедневния гардероб – не само официална дреха, а просто връхна, която може да се носи с всичко. За целта дизайнерът прави експерименти, създавайки нарочно „износени“ материи в пастелни цветове, които стават негова запазена марка. Целият първи етаж на музея е с експонати в прочутата сиво-бежова гама, заради която модните критици измислят нова дума, комбинация от двата цвята.
Армани е любимият дизайнер на Холивуд. Още през 1978 г. Даян Кийтън получава своя „Оскар“ за филма „Ани Хол“, облечена в негов костюм. От тогава до днес безброй са филмите, за които Армани създава костюмите и десетки актьорите, избрали да облекат негови дрехи на червения килим. Джоди Фостър, Шарън Стоун, Кейт Бланшет, Леонардо Ди Каприо са само някои от тях – всички са и лични приятели на дизайнера, а носените от тях тоалети са показани в музея.
Експозицията се простира на огромна площ и заема четири етажа. Цялото пространство е изградено специално за фон на дрехите – стените са от небоядисан цимент, няма прозорци, а всеки експонат е индивидуално осветен. Подреждането не е хронологично, а по теми. Това не пречи да се забележат повтарящите се мотиви – любимите ми мъжки елеци с двойно закопчаване, дискретните деколтета, затворени на врата и с разрез надолу, покритите с тюл бродерии, за да се потуши прекалено лъскавия ефект, и прекрасно ушитите вечерни рокли, с които всяка жена би изглеждала кинозвезда.
Това не е музей, от който спира дъхът. Но това никога не е била целта на творенията на Армани. Този музей е свидетелство за системния труд на един талантлив дизайнер, чиято следа в модата е видима.
И не на последно място – това е изложба на последния все още жив, работещ и управляващ владенията си моден император.
