Елегантна и очарователна напълно по френски, тази пиеса е отлично представление за настъпващия пролетен сезон, защото на него му подхожда именно такова настроение. Това е много френско изкуство – винаги да се върви по слънчевия тротоар на живота и дори когато историята не е оптимистична или весела, това да е поднесено по такъв начин, че да оставя приятно чувство.
„Моята скъпа лейди“ е пиеса на Израел Хоровиц, по която той има филм с абсолютно бляскав актьорски състав – Маги Смит, Кeвин Клайн и Кристин Скот Томас. Гледала съм филма, който е доста приятен и смея да твърдя, че пиесата е много по-въздействаща и прекрасно изиграна. Това не е изненадващо, тъй като магията на театъра е именно в контакта с актьорите.
В българската постановка ролите се изпълняват от великата Мария Стефанова, която се завърна на сцената с „Три високи жени“ и на която от сърце желая здраве и творческо дълголетие, и от Михаил Билалов и Емануела Шкодрева, които по стечение на обстоятелствата са силно свързани с Франция в личния си живот. Актьорският ансамбъл е чудесен, а Мария Стефанова задава много високо ниво на актьорските превъплъщения, така че и Михаил Билалов, и Емануела Шкодрева са отлични. Имах известни притеснения за Билалов, който в някои от последните постановки, в които съм го гледала, изглежда сякаш просто отмята поредната бройка и е леко незаинтересован.
Историята разказва за Матиас Голд, който пристига в Париж и в наследения от баща му апартамент заварва възрастната мадам Жирар и нейната дъщеря Клои, с които изглежда го свързват много неща. Мадам Жирар е голямата любов на баща му и жената, съсипала брака на родителите му. Матиас е израснал сред несигурност и "нелюбов" и в средата на живота си трябва да реши дали това е пътят, по който иска да продължи живота си.
Произнесени на сцена, думите на Израел Хоровиц звучат много по-смислени и силни, отколкото на кино, а историята с всички свои очаквани и неочаквани обрати задържа вниманието до самия край. На сцената на Народния театър се играе още една пиеса на Хоровиц – „Някъде в този живот“, също много човешка и приятна за гледане. Със сигурност това са истории, които е удоволствие да бъдат видени и съпреживени.
