Изкуство

"Момичетата Гилмор" девет години по-късно

За мен "Момичетата Гилмор" носи аромата на портокали и прясно кафе.

"Момичетата Гилмор" девет години по-късно

Netflix направиха огромен подарък на милиони фенове на "Момичетата Гилмор" тази година. На 25 ноември най-после обратното броене, което продължаваше вече агонизиращо дълго, приключи, и на екрана се появиха Лорелай и Рори Гилмор, както и всички останали, които помните, включително кучето Пол Анка (бонус – и самият Пол Анка).

Вероятно всеки фен има собствено обяснение за феномена зад "Момичетата Гилмор" – аз го свързвам с усещането за дом и уют, припознаването в емоции и нуждата от свят, където живеят добри, мили и помагащи си хора. Атмосферата винаги ми е напомняла тази на "Ан от фермата Грийн Гейбълс" или "Малки жени". Една носталгия по малкото, чистото, красивото, пренесено в нашия век. За мен "Момичетата Гилмор" носи аромата на портокали и прясно кафе. Ако имаше и форма, тя сигурно щеше да е сферична и гладка подобно на красива коледна играчка, в центъра на която вали сняг над Старс Халоу. [[quote:0]] В деня, в който Netflix качиха четирите епизода от Gilmore Girls: A Year in the Life, едва изчаках да се прибера у дома, за да захвърля всичко, да поръчам пици и да седнем да гледаме Лорелай и Рори отново. Още на първото ла-ла-ла вече хлипах. Мислихме, че ще имаме четири вечери пред телевизора, но не успяхме да спазим обещанието си и изгледахме всичките четири епизода още същата вечер (всеки епизод следва годишен сезон).

Не искам нищо да издавам, защото, да разкажа каквото и да е, би било като да ям коледни бисквитки от чинийката ви. Затова ще се огранича до каквото мога – ако мислите, че има разрешени неща в последните девет години, няма такива или поне не при главните герои, които намираме няколко месеца след смъртта на патриарха на фамилията Ричард. Трите жени все така се събират на вечеря, разговорите са все така пиперливи, Лорелай все така управлява "Драгон Флай", Рори все така не знае коя е и какво прави, нито с кого, Емили е все така костелив орех, а Люк за девет години не е сменил ризите и шапката. Зрителят не усеща осезаемо липсата на Ричард, защото авторите Паладино са направили всичко възможно неговият дух да бъде постоянен рефрен, но по един хубав начин и в смисъла на търсенето на новия път и бъдеще. Финалът, независимо че е малко изненадващ, е напълно логичен – затваря се един цикъл и започва друг. Това, за съжаление, не означава, че ни чака нов сериал, въпреки че аз съм от големите фенове, които се надяват на някакво чудо... [[more]] Има и откровени глупости по сюжета. Моментите, в които филмът започва да пее, ми дойдоха много, нямаше нужда от чак толкова много рафинирана захар. Това, че големите звезди бяха рекламирани с месеци, а се появиха буквално за по две минути в епизодични роли, също ме изненада неприятно. Неизбежна е сякаш и загубата на еднаквата честота, на която вибрират всички в Старс Халоу – личи си, че жителите са се събрали отново подобно на стари съученици, за да зарадват феновете (е, Лорън Греъм и Алексис Бледъл взимат и по три милиона долара всяка). Всеки от тези актьори вече е в друг свят, в други роли, в друг момент от живота, затова и магията не е същата.

И така. Пригответе кърпичките, портокалите, коледните сладки, направете уханно кафе. Запалете свещи и си поръчайте пица. Ще прекарате няколко спокойни красиви часа между смях, сълзи и онази тиха меланхолия за това колко бързо минава животът.