Изкуство

"Момиче в реката: Цената на прошката"

Един пакистански филм, отличен с "Оскар" и "Еми"

"Момиче в реката: Цената на прошката"

Снимка: www.imdb.com

"Момиче в реката: Цената на прошката" е късометражен (към 40 минути) документален филм на три години, с "Оскар" и "Еми" в категорията си, режисиран от 40-годишната смугла пакистанска красавица Шармийн Обаид-Чиной (за радост, върви по HBO GO).

Историята е потресаваща и най-шокиращото е, че е истинска. Саба е хубава, мила и чистосърдечна пакистанска девойка, която импулсивно се е влюбила в момчето, за което баща ѝ иска да я омъжи. Той обаче променя решението си под давлението на чичото (кандидат-женихът бил от бедно семейство), затова е намерен нов жених, шурей на чичото. Саба е отчаяна, тайно се омъжва за любимия и се пренася при него. Бащата и чичото идват да я вземат, заклеват се в Корана, че няма да ѝ сторят нищо, след което спират до реката, бащата я застрелва в главата, увиват я в чувал и я хвърлят във водата.

1000 жени на година в Пакистан стават жертва на т.нар. убийства на честта. В XXI век.

Различното е, че Саба оцелява. Успяла е да помръдне глава, обезобразена е, но е жива (куршумът е минал през бузата). Освен това е смогнала да излезе от чувала, да изплува, да стигне до бензиностанция. Девойката е в болница, бащата и чичото са в затвора, тя се заклева, че никога няма да им прости, излъгали са с ръка върху Корана, Аллах ще ги накаже. Аллах не бърза...

В тази лудост единствените читави и нормални са образованият и светски прокурор и (за моя огромна изненада) полицай с дълга брада и открито и умно лице, за когото убийството си е убийство и в Корана няма никаво оправдание за него. Но в мюсюлманските държави (всеки, който е гледал някой ирански филм, знае) ако близките простят на убиеца, той може да излезе от затвора. Баща убива дъщеря си, близките му прощават и той не лежи и ден!

Тук старейшините и семейството на съпруга на Саба я натискат да прости, сменят ѝ адвоката. Трябва да живеят заедно, без дрязги, убиецът семейство храни, майката е немногословна и предпазлива пред камерата, но сестрата (!) оправдава действията на баща си, защото сега заради Саба никой не ги уважавал! Уважение!

Бащата, на свой ред, сух и жилав обикновен човечец с дълъг остър нос и предизвикателен поглед, въобще не се разкайва. На въпроса на режисьорката къде в Корана пише, че може да убие дъщеря си, той отвръща: "А къде пише, че дъщерята може да не слуша баща си?". Доводите са като от клип на Тръмп: истината не е истина, а това, че някъде не пише нещо, което е ясно за всеки разумен и морален човек, означава, че то не е валидно. Друг родител казва в прав текст: "Аз съм отгледал децата си, затова мога да разполагам с живота им." Без да се замисли, че някога неговият баща със същите думи насила и без дебат е определил и неговия живот.

Уж Пакистан е демокрация, а е десет века назад и още няколко встрани: няма свободна воля, равноправие и образование за жените, само печка и леген. Но има "уважение" и убийци на свобода. Този филм ме ядоса трайно и истински. И Оскаровата реч на режисьорката Шармийн, че след като гледал филма, президентът обещал да промени законите, съвсем не ме успокои. Тези неща трябва да се решават от свободно, зряло, просветено и модерно общество, а не да се спускат отгоре от някой "благодетел". Но това Саба (а сигурно и нейната дъщеря, която тя иска да образова и да направи независима) няма да го доживее.

Автор: Бистра Андреева