Винаги съм се питала дали митът "Георги Марков" отговаря по мащаб на реалната личност. Филмът „Чувство за непоносимост“, написан от Дочо Боджаков и режисиран от Боя Харизанова, прави повече от възможното да помогне на отговора на този въпрос. Без всъщност да му отговаря директно и именно затова е във всяко отношение балансиран, интелигентно и интересно поднесен.

Режисьорката лично представи филма си преди прожекцията, която всъщност е едва втората след завършването на продукцията. Историята обхваща живота на Георги Марков в годините преди емиграцията – всъщност точно до деня, в който той напуска България. В края пишеше, че това е първа част и много се надявам да има и втора, защото именно това е форматът и това са хората, които искам да ми разкажат тази история. Режисьорката Боя Харизанова е млада, в смисъл със сигурност не помни нищо от разказаните във филма й събития и за щастие това й е помогнало да подходи с професионализъм и обективност, от които филмът е спечелил страшно много.

Георги Марков е бил голяма звезда в България към момента на бягството си преди половин век. Много от роднините и приятелите му разказват във филма за неговата виталност, за обаянието и любопитството му, за надеждата му светът да стане по-добър и по-справедлив. Същевременно въпреки тези донякъде наивни копнежи, Георги Марков е известен бонвиван и комарджия, човек приближен до висшите партийни и милиционерски кръгове. Достатъчно възрастна съм, за да помня и да знам, че подобен начин на живот е бил невъзможен без директната подкрепа на Държавна сигурност.

Георги Марков е една от най-големите звезди на тогавашната литература. Преди този филм не знаех, че той е сценаристът на сериала „На всеки километър“, като е участвал в написването или редактирането на всички серии, но след това името му е заличено. Той и изобщо е заличен от изкуството и живота в България за дълги години. Именно това време на младостта и успехите му тук са неизвестната част от биографията му, върху която този филм хвърля светлина.

Георги Марков напуска България с голямо разочарование и с доста големи очаквания и надежди за кариера „отвъд“, които така и не се сбъдват напълно. Трагичната му смърт става много голям катализатор за раждането на легендата за него. Истината, особено след толкова време, просто няма как да е еднозначна. И това най-добре се вижда в собствените му произведения – просто вижте „Да се провреш по дъгата“ в Народния театър. Пиеса, която може да служи за индулгенция и на най-грешния писател.

Георги Марков, забранената пиеса и "българският чадър"