Най-хубавият филм на 2020 година без всякакво съмнение е "Манк"! За режисьора Дейвид Финчър няма какво да говоря (само ще спомена шедьоврите Se7en и Fight Club), но великолепния, остроумен и бляскав сценарий е рожба на покойния му баща Джак, а самата лента има 33 награди и шест номинации за "Златен глобус" (без нито една награда!). Оценката в IMDb е странните 7.
Херман Манкевич (Гари Олдман, на 62, малко стар за ролята) – произнася се "Манкеуиц" – е "Манк", легендарен писател, критик и впоследствие сценарист в Холивуд още от края на 20-те, енергичен и харизматичен язвителен мъж с вечно паднал на челото перчем и бледо интелигентно и чувствено лице. Виждаме го, отказващ алкохола в изолирана скъпа вила, да пише сценарий за младия, напорист, самоуверен, суетен и егоцентричен Орсън Уелс (Том Бърк). Той диктува текста на оправната си помощничка Рита (Лили Колинс, дъщеря на Фил Колинс), закъснява със сроковете, пие приготвени от наелия го вундеркинд бутилчици уиски (подправени тайно със секонал) и общува само по телефона със съпругата си – "клетата" Сара (Тъпанс Мидълтън), умна, търпелива и привлекателна жена с елегантна фигура. Разбира се, става дума за раждането на литературната основа на "Гражданина Кейн"...
Чрез ретроспективи се запознаваме с миналото на Манк, особено с неговите отношения със символа на онова време – магната, авиатор, конструктор и режисьор Уилям Рандолф Хърст (Чарлз Данс на 74, също малко стар за ролята), изискан, сух и жилав възрастен денди с високо чело и проницателен втренчен поглед. Негова муза и любовница е бедната и простовата, но амбициозна и съблазнителна Марион Дейвис (Аманда Сейфрид, възхитен съм!), а покрай тях услужливо и сервилно се върти собственикът на студио Луи Б.Майер (Арлис Хауърд), безмилостен, алчен и стиснат манипулатор. За киноман като мен, влюбен в периода, откровение са сбирките на сценаристите, срещите със шефове на студия и дори плакатите по стените – мяркат се Чарли Чаплин, Йозеф Фон Щернберг, Ървин Талбърг, Селзник...
Манк е гений и сценарият му е шедьовър, но другите неща са по-важни. Той инстинктивно харесва Марион (която не унижава в творението си, напротив), ненавижда и мрази Майер, ала отношението му към Хърст е двойствено – разнищва го и го подлага на жестока дисекция и безмилостна критика в "Гражданина Кейн", но това е просто защото е видял в него млад, блестящ и безкористен алтруист, дошъл да направи революция, впоследствие излъгал надеждите и превърнал се в самодоволен, отегчен и скучаещ закостенял стълб на статуквото.
В личен план Манк е великолепно човешко същество – добър, благороден, щедър, с дребни недостатъци като комара, но достойнствата му са неизброими. Остроумието му е безкрайно – ще спомена само, че "социализмът споделя благата, комунизма споделя мизерията" – а симпатията към писателя и кандидат за губернатор Ъптън Синклер (на мен ми е прекалено ляв) е толкова голяма, че губи 24 000 долара (огромна сума за онова време) в обречен залог. Да, Манк може да е наивник с илюзии, но това само усилва неговата значимост като визионер, идеалист и мечтател. Накрая взима "Оскар", коментира саркастично и си отива едва в средата на 50-те си години, повален от алкохола, който му е помагал да преглъща разочарованията и пораженията и да запази душата си чиста, широка и светла като на дете.
Ето кой е най-добрият филм за жени за 2020 г.
