Изкуство

Любими стихове от Воев, който вчера трябваше да навърши 57

"Оглеждам се само в чиста вечност"

Любими стихове от Воев, който вчера трябваше да навърши 57

Снимка: Фондация "Димитър Воев - Нова Генерация"

Името му вече официално е част от София, така както думите му завинаги отекват в душите ни. Вчера, на рождения ден на любимия ни безсмъртен поет, бе официално открита алея "Димитър Воев" в Борисовата градина. Инициативата по кръщаване на улица с името на Воев е стара и в пътя й из институциите от улица стана на алея, но все пак вече е факт. 

На 21 май, когато Димитър Воев трябваше да навърши 57 години, но вместо това остана завинаги на 27, цял фестивал в София приветства новото име на алеята и всички пяхме от сърце песните на Воев и на вдъхновените от него групи. А те изобщо не са малко, защото именно така се случва, когато вечността прозира от нечие творчество.

Събрахме любимите си стихотворения от Димитър Воев, тъй като 21 май за нас е празник. На този ден в нашата малка страна се е родил един огромен талант. Благодарим. 

Малко момиченце

Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.

Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.

Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.

В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.

Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!

По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
 

 

Има и още...


Арлина

Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии –
жартиери с нова марка „тяло“.

Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.

Разкъсай бързо майка си на малки, разтварящи се споменчета бели.

Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.

Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.

Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар',
със теб по-малко се срамувам.

 

И още...


Само двама

С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта –
аз със теб и ти със мен.

Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.

Който иска – да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!

Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.

В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.

Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.

 

И още...


Скорпионите танцуват сами

Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.

Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.

Отрова нямат те,
ела и не се плаши.

На брега на морето
са кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.

Обичам само теб,
твоите студени очи.
Пронизващи само мен,
човекът със лилави черти.

Някъде в мен останаха
мяукащи котки – лъжи.
Но античният вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.

 

И още...


Тъмна земя

Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат във твоя паркинг?
Тогава стани
и през прозореца викай.
В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.
Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!
Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!
Не мисля дори,
че някога ще желая.
Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".
Аз имам
моето световъртене
в мен.

 

Патриотичната песен на Димитър Воев