Името му вече официално е част от София, така както думите му завинаги отекват в душите ни. Вчера, на рождения ден на любимия ни безсмъртен поет, бе официално открита алея "Димитър Воев" в Борисовата градина. Инициативата по кръщаване на улица с името на Воев е стара и в пътя й из институциите от улица стана на алея, но все пак вече е факт.
На 21 май, когато Димитър Воев трябваше да навърши 57 години, но вместо това остана завинаги на 27, цял фестивал в София приветства новото име на алеята и всички пяхме от сърце песните на Воев и на вдъхновените от него групи. А те изобщо не са малко, защото именно така се случва, когато вечността прозира от нечие творчество.
Събрахме любимите си стихотворения от Димитър Воев, тъй като 21 май за нас е празник. На този ден в нашата малка страна се е родил един огромен талант. Благодарим.
Малко момиченце
Аз съм малко момиченце, което
още учи в пети „Б“ клас
и не искам да знам за проблеми,
които вълнуват и вас.
Не сънувам учителки празни,
не целувам момчешки лица,
не дарявам с погледи ласкави
и избягвам да бъда добра.
Аз не мажа по ноктите лакове,
не използувам боя за коса
и не искам да имам приятели,
искам вечно да бъда сама.
В огледалото разглеждам си тялото,
нима ще бъда жена?
От гърдите ми леко повдигнати,
смеят се малки черни зърна.
Не разбирате ли, момчета,
каква е мойта цена
Тя е ниска за летните плажове
и висока за ваш’те сърца!
По елхите гирлянди окичени
смеят се с празна светлина.
Невъзможно е да се обичаме,
аз съм малка висока скала.
Има и още...
Арлина
Остригала косата си,
ще се превърнеш във начало,
от което тръгват три змии –
жартиери с нова марка „тяло“.
Арлина, време е
от сън да се събудиш.
Арлина, време е
на лов за любов сама да тръгнеш.
Разкъсай бързо майка си на малки, разтварящи се споменчета бели.
Единствено от теб аз искам
внимателно да гледаш любовните табели.
Красив роман е любовта,
но знам, че да четеш ти мразиш.
Сложи си черни очила
и съвестта си ще запазиш.
Дали си истинска, не знам,
но това не ме интересува.
В живота ми си "суперстар',
със теб по-малко се срамувам.
И още...
Само двама
С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта –
аз със теб и ти със мен.
Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.
Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.
Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.
Който иска – да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!
Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.
В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.
Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.
И още...
Скорпионите танцуват сами
Обичам само теб,
твоите дълги игли.
Пронизващи само мен,
скорпион с лилави черти.
Ти мислиш за отровата в мен.
Някой ти е казал, нали?
Ако искаш да вярваш на тях,
махни се от пътя ми!
Танцуват скорпионите
своите мрачни игри.
Отрова нямат те,
ела и не се плаши.
На брега на морето
са кристалните светове.
Един бог със сребърни пръчици
спокойно сам яде.
Обичам само теб,
твоите студени очи.
Пронизващи само мен,
човекът със лилави черти.
Някъде в мен останаха
мяукащи котки – лъжи.
Но античният вятър студен
ми каза, че това си ти.
Скорпионите танцуват сами.
И още...
Тъмна земя
Будна ли си през нощта,
когато кошмарите чакат,
с черната си кола
да влязат във твоя паркинг?
Тогава стани
и през прозореца викай.
В тъмна земя
без светлини,
в тъмно море
не търся нежност.
Не вярвам във теб
и в теб не вярвам,
оглеждам се само
в чиста вечност.
Над площад, потънал в срам,
слепи художници рискуват.
Аз вече минах от там
слепи са защото, се срамуват.
Развей черен флаг
на който пише без думи:
Мръсно ми е
в душата ми!
Не искам, не мога, не знам,
не мога, не знам, не искам,
не ми е до вашия срам,
разберете ме, аз не искам!
Не мисля дори,
че някога ще желая.
Тъмно. На тъмно,
на тъмно играя "живот".
Аз имам
моето световъртене
в мен.