Изкуство

"Лола" – борбата между един баща и различното му дете

Филми

"Лола" – борбата между един баща и различното му дете

Снимка: Les Films du Losange

След възторжено приетия и награждаван холандски "Момиче", ето че от Белгия идва един малко по-различен поглед към смяната на пола, толерантността и смазания и достъпен лекарски механизъм за тази медицинска, социална и психологическа манипулация/трансформация в развитите демократични страни. "Лола" (Lola vers la mer) е почти изцяло женски проект на режисьорката и сценаристка Лорен Мишели (втори опит зад камерата), който има две награди и номинация за "Сезар" за чуждестранен филм (макар и на френски с моменти на фламандски). Това, което леко дразни, е, че ролята на момчето, което ще се подложи на операция за смяна на пола, се играе от актриса. 

Лола (Мия Болерс) е всъщност Лионел – кльощав и нервен тийнейджър с тясно бледо хубаво лице, рошава розова коса и дълги крака. Живее в общежитие, работи и чака операция за смяна на пола. А не е със семейството си, защото неговият груб и недодялан, но в същото време чаровен и мъжествен баща, Филип (Беноа Мажимел, вече над 40-та), го е изгонил, когато е разбрал за ориентацията му и се е сблъскал с поведението му. Майката на Лола, която се е вижда тайно с нея и дори е приготвила пари за операцията (18-ия рожден ден наближава и манипулацията е разрешена), внезапно умира. На погребението баща и син/дъщеря се скарват жестоко, а Лола открадва урната с праха на любимата си майка, а Филип нахлува в общежитието. Изведнъж се оказваме в "роуд-муви", защото овдовелият съпруг иска да разпръсне праха пред крайморската къща от детството на покойната, а детето отказва да се раздели с урната...

Случката във фламандския стрийптийз клуб ни разсмива до кикот, а когато Филип разказва какво е преживял с Лионел, започваме да го разбираме и да му съчувстваме, защото той не е хомофоб, шовинист или невеж простак, а родител, чиито мечти и надежди са попарени и унищожени завинаги.

Може ли Филип да се впише в новата ситуация? Ако разгледате плаката на филма, ще разберете – баща и син се обичат въпреки всичко, единият има достатъчно дълбоки чувства, за да загърби разума и да остави детето си да бъде себе си, а другият намира сили да разбере и да прости. Няма да е леко, но скъсаните (като че ли окончателно) връзки в едно нефункционално семейство могат и да бъдат възстановени. Без фанфари и чудеса, но и без подозрителност, сръдни и обвинения.

 

Текст: Бистра Андреева

 

5 филма, които ще можем да гледаме по кината тази есен