За ролята си в този спектакъл актьорът Николай Урумов казва: „Това е моят живот, това са моите родители, моите близки, моите съселяни… Познавам този Човек!“
Мисля, че всички познаваме този човек – малкият човек, който носи една истинска, неподправена мъдрост и доброта, хитрост и наивност. Прилича на герой от народна приказка, но тази приказка е сега.[[more]]Текстът „Лалугер“ е всъщност разказ на писателя Александър Урумов, но на сцената е много по-убедителен, емоционален и забавен. Както съм споделяла и преди – Николай Урумов е невероятен актьор, който вдъхва на всяка дума живот и смисъл. Малката зала на Театъра на армията беше абсолютно пълна, макар че представлението не е ново. Предполагам, че за някои от зрителите е вече познато – със сигурност срещата с Дянко Лалугера е като завръщане при стар, добър приятел – мил, добродушен и бъбрив.
Дянко Лалугера седи под часовника на гарата и чака батко си. Двамата имат да уреждат едни неща на село, но батко му е вече софиянец, той няма време да ходи до село и затова Дянко е дошъл до София и чака търпеливо, че ако тръгне сам и току-виж се загубил. София е голяма и пълна с такива като батко му – хора, които са забравили пътя си към село, които са много заети и дори не говорят с децата си. Говорят си сами, с хендсфрито.
Признавам, че за мен личните асоциации в текста не са много, но ми достави огромно удоволствие чудесната актьорска игра, убедителната смяна на емоциите, простичката мъдрост и страхотното чувство за хумор. Отлично представление!
