Изкуство

„Котка в стената“ – яйцето и кокошката във вечния спор кой е по-важен от другия

От 28 февруари в кината

Една хирургически точна дисекция за света, в който живеем предлагат създателите на премиерния български филм„Котка в стената“, който тръгва от днес по кината. Дебютът като режисьори в игралното кино на творческия тандем – актрисата Весела Казакова и художника-аниматор Мина Милева шества по международните филмови фестивали от година и ето, че дойде ред и на българската му премиера.

Четвъртият им режисьорски филм „Котка в стената“ е любопитен микс от натрупания опит с документалното кино и смела и артистична атака в игралното кино. Западната критика, която първа видя филма, го сравни с най-доброто в този жанр – Били Уайлдър, Кен Лоуч, Виторио де Сика. "Прекрасна и директна ирония почти като във филм на Били Уайлдър за хора на помощи, Брекзит и още много", коментира Луиджи Локатели от Cinema Nuovo. Думичката, която отваря сериозна рана в тялото на Европа – Брекзит - е само една от важните теми на фокус във филма на дуото, което продуцира и режисира под шапката на продуцентската си компания „Активист 38“.

„Котка в стената“ представлява важна глава в съвременното социално ангажирано кино”, категорична е Матилд Енро от филмовия фестивал Локарно, където филмът бе официално представен в конкурсната програма. И в оценката й се крият някой изключително важен за тандема Казакова – Милева запазен знак – социално ангажираното кино. Една част от героите им в този филм са такива – социално ангажирани хора, които се опитват да отговарят адекватно на плановете на лондонската община да направи ремонт в жилищния им блок, който ще платят само собствениците на жилища. Когато се появява опасността и възниква проблемът (защото една част от жилищата не се нуждаят от зададената от институцията реновация), именно една българка на име Ирина (Ирина Атанасова) организира жилищната общност на среща в дома си, за да решат какво да правят заедно.

Заедно – още една кодова думичка за филмите, посланията и историите във филмите на Мина Милева и Весела Казакова. Заедно обитателите на този жилищен блок, разположен в краен квартал на Лондон, обмислят планове и стратегия за отговор като междувременно в хода на разговора става ясно, че всеки един от тях е на различна позиция по отношение на наболялата тема на деня – Брекзит. Освен Брекзит и предстоящия ремонт обаче главната героиня Ирина има и още един проблем – синът й Жожо (в ролята е изключителната находка – дебютантът Орлин Асенов), който не иска да се разделя с рижата котка, която Ирина намира из коридорите на блока. Дори му дава българското име Златко и настоява котето да остане у тях.

Оказва се обаче, че котето е собственост на семейство, което отдавна държи на мушката си имигрантите в блока и ги заплашва с полиция. И докато Ирина, брат й и сина й се опитват да намерят общ език с обвинителите си, котката на име Златко се скрива в процеп между бойлера. Оттам нататък следват ту комични, ту драматични обрати, които неминуемо водят към развръзката – най-агресивната съседка подава фалшив сигнал, че братът на Ирина онанира до прозореца и изненадващо в апартамента им нахлува полиция. Той е отведен в полицейското управление, а Ирина успокоява сина си Жожо, че всичко ще е наред.

На кино може и да е така, но колко степени наред има в действителността. Филмът оголва нервите около всички значими за еволюцията на човешкия вид теми като толерантността, разбирането на другия, намирането на общ език. Капаните, в които попадаме – на собствените си страхове и предразсъдъци, на добре заложените схеми на официалните институции, които много често правят неща, за да регистрират активност, и на времето, което сякаш стои свенливо в храстите и чака да види развръзката, напълно осъзнало собствената си, най-голяма значимост.

Филмът „Котка в стената“ е филм за другия и за времето в теб. Всички сме чували, а голяма част от нас са и съгласни, че „за да видиш промяната, първо трябва да започнеш със самия себе си“, но колко хора са готови за това. Философски, човешки, смислен и дълбок филмов прочит по темата е дебютът на Мина Милева и Весела Казакова в игралното кино – като един голям скок на котка, която в мечтите си е лъв.

Освен брилянтния сценарий и режисура, филмът се отличава с майсторската камера на Димитър Костов, ритмичния и поетичен като клип на „Масив атак“ монтаж на Донка Иванова и звукът на Георги Маринов. Един от малкото български филми, в които звукът е точно на мястото си. Точно там, на мястото си или на бойното поле, са и актьорите, събрани от Милева и Казакова – водещата актриса Ирина Атанасова (завършила класа на Крикор Азарян), малкото момче Орлин Асенов, британската актриса Гленда Уо, котката Чедър и силно запомнящите се персонажи, които играят самите себе си и допринасят за автентичността на филма – съседи, полицаи и едно българско семейство, което живее на Острова.

Анатемосани от представител на БСП като „демоничното дуо“, заради документалния им филм „Звярът е още жив“ (който тръгва по следите на зверствата, извършени "В името на народа" преди десетилетия), Мина Милева и Весела Казакова всеки път предлагат една много свежа и новаторска форма на документално кино. В първите им няколко филма „Заради леля Снеже“, „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“ жанрът е именно документалистика – преживени истории, в които главни герои са някои от най-близките им хора.

Гледайте по кината от 28-и февруари в Одеон, Дом на Киното и Г8.

 

Автор: Краси Генова

 

"Малки жени": брилянтен като книгата