Изкуство

"Какво стана, мис Симон?"

На 21 февруари 1933 г. е родена Нина Симон.

Филмът What Happened, Miss Simone? е откровен и болезнен, на моменти много тежък, но много увличащ заради задълбочения разказ, който е безценен най-вече във връзка с показаните страници от водения цял живот дневник, както и заради това, че за пръв път попадам на история за Нина Симон, в която тя не е представена едностранчиво, например като жертва на съпруга си, на психичното си състояние или на расова дискриминация. [[more]] Животът е по-сложен и всички парченца неин живот пасват според мен обективно във филма като парченца на сложен пъзел и се добива една по-пълна представа за тази гениална жена не само на информативно, но и на емоционално ниво.

Историята на Нина не е „невероятна”, нито „уникална”, нито „потресаваща”. Нейният живот е тъжен и тежък. Тя е родена в едно свръхсегрегирано общество и време, в което родителите й дори не са имали право да седнат отпред в църквата, за да я слушат как свири.

Талантливо дете, което сяда зад пианото на четири години, но което така и не успява да покори "Карнеги Хол" като гениална пианистка (каквато е), защото животът просто се случва по друг начин понякога, а не така, както ни се иска. Вместо това след откази на расова основа, нуждата от работа и чакащи сметки е принудена да започне да свири в бар в Атлантик сити, но собственикът не бил доволен, че само свири – искал и да пее... И така започнала.

Докато гледаш, си даваш сметка колко е тежко да си гениален и каква прокоба е всъщност това. Да си чувствителен на едни други честоти, на които можеш и да не издържиш да даваш и да даваш без остатък. И каква цена има да оставиш отпечатък в този свят. 

Нина Симон е от друго време, когато са вярвали, че артистът трябва да отразява времето, в което живее, и са се разделяли с комерсиалната част от кариерата си лесно, за да бъдат активни граждани. Точно това прави и тя и се нарежда до безсмъртни имена като Мартин Лутър Кинг, Малкълм Х, Мария Ангелоу... Нина Симон е оставила нещо повече от това „просто” да бъде най-великата соул, джаз и блус певица на всички времена.

Оставила е душата си – в движението за граждански права на цветнокожите в САЩ.