Книгата The Collected Works: Poetry, Journals, Transcripts and Lyrics на Джим Морисън е откровение за феновете, особено за онези, които искат да погледнат отвъд привидния му образ. Книгата обединява 28 лични дневници, като наброява 600 страници и е пълна с непубликувани текстове, включително поезия и журналистически бележки от неговия процес за непристойно поведение от 1970 г. Сред най-големите достойнства на книгата ще е и филмов сценарий, създаден от Джим Морисън. The Hitchhiker никога не е довършен, но части от него са документирани в експериментален филм.
Книгата ще съдържа и аудиозаписи – поетично четене в Лос Анжелис, което е част от тържеството по случай рождения ден на Джим; оказва се, последният в живота му. Ранните ръкописни чернови на песни, много от които включват личните вметки на Морисън, предлагат поглед към творческия му процес. Обхващат целия му труд – от най-ранното му оцеляло стихотворение ("Ода за Пони Експрес", написана през 1954 г. на 10-годишна възраст) до популярния „Парижки дневник“, пълен с размисли и стихове, за който се смята, че е писан докато Морисън е във френската столица през последните си месеци живот.
Когато Джим Морисън завършва гимназия през юни 1961 г., родителите му предлагат да му купят подарък. Повечето тийнейджъри на негово място биха поискали кола или нещо друго, за което да им завидят приятелите. Вместо това бъдещият вокалист на The Doors си поисква пълния комплект произведения на немския философ Фридрих Ницше.
Още когато е юноша, литературното ниво на Морисън се извисява над това на неговите връстници. Еволюция му във фронтмен на рок банда никога не е била плод на амбиция, а по-скоро е недотам очаквана отбивка. Всичко започва през лятото на 1965 г., когато Джим Морисън се среща случайно със своя съученик Рей Манзарек при Венис Бийч, Лос Анджелис. Докато приятелите се взират в Тихия океан, Морисън започва да рецитира някои от новите си стихове. Думите му, макар и прошепнати, докосват музикалната струна на Мазарек. И нещата постепенно започват да следват един вселенски план. Името на групата е идва от цитат от книгата на Олдъс Хъксли „Дверите на възприятието“. Самият Хъксли заема цитата от творбата „Бракът на Рая и Ада“, където Уилям Блейк пише: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно.”
Хитовете на The Doors, които всеки е чувал като Riders on the Storm, Break on Through и People Are Strange са нещото, с което най-често свързваме Морисън. Групата му е спечелила слава, но в действителност писането му е донесло истинско и неподправено удоволствие. През целия си съзнателен и несправедливо кратък живот той пише непрекъснато - сценарии, фрагменти от романи и три самостоятелно издадени стихосбирки. Когато умира на 3 юли 1971 г., едва на 27-годишна възраст, той оставя след себе и ценно наследство от тетрадки и записки. Една записка носи заглавието „План за книга“, последвано от кратко описание за това как да организира оригиналните си творби. Така и не доживява, за да завърши проекта, но сега 50 години след неговата загуба, семейството му изпълнява голямото му желание.
12 училища в Индия носят името на Георги Раковски
