Как случайно гледах едно много добро представление, открих ярък и талантлив български актьор, бях доволна, че имах попадение и не съм си загубила времето, изобщо - надежда!
Имах среща с приятелка „по театър“, преди друго представление в Мементо. Бях минала по ремонтиращата се „в дълбочина“ улица Иван Вазов, потънала в прах и почти без изход, бях се нагълтала с тази прах и трудно е да се каже, че бях окрилена, докато седях и чаках. Моята приятелка дойде и постепенно, унесена в приятния разговор, забравих за мърсотията и безкрайните подобрения, които ни поднася Столична община.
Изненадващо известен млад актьор ни предложи билети за „Пилето, което казва „КУ“ с участието на Иван Юруков. Този начин на продажба на билети „от колега за колега“ и атрактивното представяне на спектакъла, без да има никакво лично участие или поне не се разбра, предизвика у нас уважение и доверие, започнахме да смятаме и плащаме, а актьорът грижливо извади плик, прибра парите, върна ни рестото, даде ни листовки – брилянтен продавач. Учтиво ни пожела приятно гледане и премина към следващата маса, където се случи същото. Роден търговец! Малко е жалко така да се популяризира родното изкуство, но защо не, всички сме бойци, ако не – отпадаме!
На другия ден попаднахме в разпадащата се и доста мръсна зала на „Сълза и смях“, настояща открита сцена на Народния театър. Оказа се, че това е моноспектакъл на Иван Юруков – негов режисьор и единствен актьор, по разкази на безспорно смисления автор Александър Урумов. Гостуващ на сцената спектакъл. Семпъл декор, който и без това беше без значение, неизпипано осветление. Изключително ярко изпълнение на Иван Юруков, разгърнал се в изпълнението на около 10 различни персонажа.
Текстът ни караше да се замисляме, да познаваме, да се идентифицираме в родната действителност и характерната ни народопсихология. Надсмивахме се, смеехме се искрено и ни беше тъжно и глупаво, съвсем по нашенски. Финалът можеше да бъде и по-силен, и по кратък, но ми хареса! Доволна съм, което не винаги се случва. Задавах си въпроси и се забавлявах – час и 30 минути. Заслужава си, гледайте „Пилето, което казва КУ“!
Кога: 11 април 2019
Къде: Нов театър НДК.
Антонина Симеонова, обикновен зрител, обичащ театъра
