Сикстинската капела. Аз лично смятам, че няма смисъл човек изобщо да ходи там, освен, за да каже после, че е бил, което все пак е ценно. Но там е твърде натоварено, за да бъде смислено.
В Сикстинската капела във всеки един момент има около 1000 души, които не трябва да спират да се движат за нищо на света, има и един човек, нещо като пъдар, който постоянно вика на хората да не спират. Разбира се, и таванът е доста висок, за да се концентрира човек сериозно върху който и да е детайл, а и всъщност всички най-вече внимават да не бъдат стъпкани от другите туристи. Накратко, един научнопопулярен филм или качествен каталог с репродукции дава много по-добра представа за тези музеи и какво е всъщност Сикстинската капела.
А тя е едно от чудесата на света. И трябва да оцелее и да пребъде (въпреки явлението „масов туризъм“), за което се полагат изключителни грижи.
Да се съхрани Сикстинската капела, е постоянна задача и труд, който никога не свършва. След известната реставрация през 80-те години на миналия век, направена от японци, която продължи до 1994 г. и възвърнала грандиозния блясък на този шедьовър, в момента усилията са насочени към постоянната поддръжка на капелата. Този подход се нарича „превантивна консервация“ и се изразява в постоянно наблюдение на всеки милиметър от фреските и стените. Наскоро Wall Street Journal, след специален поглед зад кулисите, хвърли повече светлина върху това какво точно и как се случва, за да бъде запазено това наследство за бъдещето.
Има още...
За поддръжката на Сикстинската капела Ватикана инсталира LED осветление, което не излъчва ултравиолетови лъчи, които да предизвикат избледняване на картините. Също така има специална система (HAVAC), дарена през 2014 година от Carrier Corporation, която поддържа температурата постоянна – между 22 и 24 градуса. За да се запази чистотата на въздуха, четири мощни дифузера внасят свеж въздух. Така че в Сикстинската капела въздухът е най-чистият в Рим, въпреки че около вас има 1000 души, всеки със своите проблеми. През нощта неуморни служители на музеите изсмукват всеки милиметър прах и той се анализира за бактерии и гъби.
Влажността не може да надвишава 60%, а нивата на въглеродния диоксид трябва да се поддържат под 800 единици на милион. И всички тези показатели трябва да бъдат постоянни, независимо от това колко и какви хора има в музея. Ако е нужно, въздухът в Сикстинската капела се сменя до 60 пъти на ден. През деня техници следят данните от сензорите, които са разположени навсякъде, за да са сигурни, че нужните показатели остават константа.
Но въпреки тези усилия, тънък слой замърсяване все пак е неизбежен. Въглеродният диоксид реагира с фреските, а чрез кондензация и изпаряване се развиват бактерии. Резултатът е почти невидим слой от разтворими соли върху повърхността на картините, който трябва да бъде почистван редовно, преди те да се повредят. За тавана се използва специален кран платформа – Spider или Multitel SMX 250, на който си мисля, че Микеланджело би се радвал много!
Сикстинската капела е поръчана през 1473 година. Микеланджело я е рисувал между 1508 и 1512 година, а „Страшният съд“ – между 1536 и 1541. Фреските по страничните стени са изрисувани от художници като Сандро Ботичели и Доменико Гирландаио, учител на Микеланджело.
