Не са много кинематографиите, които в една година печелят двата най-престижни испански фестивала (Валядолид и Сан Себастиян). Успехът на творците от Исландия показва колко са несериозни доводите за малък пазар, липса на пари и неразбираем за света език. Всичко това губи значение и не е нищо повече от оправдания при наличието на талант, идеи, упорство и воля.
"Врабчета" (Þrestir) е филм на Рунар Рунарсон, с 11 награди, включително "Златна раковина" в Сан Себастиян и оценка 7.0 в IMDb.
Ари (Атли Оскар Фяларсон) е длъгнест слаб тийнейджър с непокорен перчем, тясно лице и топли очи. Пее великолепно в хор, чувства се добре в училище... Принуден е обаче да напусне Рейкявик, защото майка му се е омъжила за чужденец и заминава за Уганда, а "там не е място за деца", и да се върне на забутания изолиран остров, където се е родил. Там той ще живее при отчуждения си, алкохолизиран, занемарен, инертен и непохватен баща Гунар (Ингвар Егерт Сигурдсон) и баба си (Кристбьорг Кьелд), запазена възрастна жена, добра, великодушна, мила и разбрана. Ари възстановява приятелството си с лекомисления и повърхностен Баси (Валгейр Скагфьорд) и се влюбва в свежата, чиста и открита Лара (Ракел Бьорк Бьорнсдотир). Междувременно губи девствеността си с отпуснатата и много по-възрастна, но възбуждащо изкусителна Вера (Арндис Хьорн Егилсдотир).
Леко се успиваме и мислим, че сме усетили схемата, по която ще ни разкажат за нелекото, придружено с върхове и падове, израстване на вежливия и плах младеж и... бам! Бабата умира, а на купон с наркотици, осигурени от чичото на Баси, се случва нещо ужасяващо, шокиращо и напълно неочаквано с Лара. Но Ари се оказва благороден, добър и самопожертвователен, изненадващо за възрастта си умен и прозорлив - прави изключителен жест и дори намира сили да прости на баща си.
"Овни" (Hrútar) е филм на Гримур Хаконарсон, с цели 17 награди, сред които "Un Certain Regard" в Кан и "Golden Spike" във Валядолид. Има и номинация за европейски филм на годината, а оценката му в IMDb е 7.4. [[more]] Пак сме на изолиран остров, където, отглеждайки специална порода овце, живеят двама братя. Единият е Гуми (Сигурдур Сигурйонсон) - набит и натежал, но стегнат и трениран брадат мъж с умно обрулено лице и прикрит поглед, който слуша класическа музика в самотата на къщата си. Другият е Киди (Теодор Юлиусон) - дебел, плещест, груб, раздразнителен и агресивен, с широко свъсено лице. Живеят един до друг, но не си говорят от 40 години!
Плъзва зараза по животните. Оправната, обучена, стриктна и непреклонна ветеринарна лекарка Катрин (Шарлот Бьовинг) взима мерки - всички овце в долината трябва да бъдат изтребени и заровени, помещенията да се обезпаразитят, сламата да се изгори, две години да не се гледат никакви нови, а после... Това е катастрофа (въпреки застраховката и държавната помощ) за целия остров. Киди агресивно отказва, следва конфликт, конфронтация и принуда, напива се безпаметно. Привидно разбраният и диалогичен пък Гуми тайно скрива няколко овце в мазето.
И пак си мислим, че ще ни разкажат как умният и комбинативен човек успява да надхитри системата и вездесъщата бюрокрация и да запази поминъка си. Следва завой в неочаквана, но много лична и човешка посока. Две прегърнати тела, рязък край, надписи! Семейството, братята и сестрите, зовът на кръвта могат да предизвикат разкаяние и да разтопят дори замръзналото като исландски планински връх човешко сърце...
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
