Изкуство

Happiest Season: един (не)толкова различен коледен филм

Фантазията, от която имаме нужда

Сезонът на коледните филми е официално открит, а идеи за нови такива (включително и сериали) особено в стрийминг платформите не липсват. След като изгледах Holidate с Ема Робъртс, която излиза с измислено гадже за празниците, а след това се порадвах на сладката история на Dash & Lily, защото беше пречупена през различни книги и пресъздадена с помощта на една тетрадка, стигнах и до Happiest Season с Кристен Стюарт. Още един филм, в който главните роли са поверени на заветните празници, срещите със семейството и разбира се, на любовта. Дотук нищо нетипично.

Различен е обаче с това, че можем да го вкараме в графата куиър, защото основната любовна история е между две момичета – Харпър (Макензи Дейвис) и Аби (Кристен Стюарт), и с това едновременно носи усещането за това как точно по Коледа трябва да бъдем по-щастливи, по-сплотени и да споделяме миговете с най-близките си, но в същото време показва колко трудно е именно пред тях да разкриваме различността си. В името на семейното щастие крием най-големите си тайни от най-близките си хора, докато печем сладки в кухнята, караме кънки на лед или пазаруваме подаръци и привидно следваме сценария на перфектната Коледа.

И точно в стремежа да бъде перфектна тази Коледа, Харпър кани Аби да прекара празниците със семейството й, защото Аби е загубила родителите си преди години. По пътя обаче се оказва, че Харпър не само не е споделила със своите, че има гадже, а и че това гадже всъщност е момиче. Така Аби влиза в ролята на съквартирантката, приятелката, но не и на любимата. И го прави, от любов, докато тайно докосва ръката на Харпър по време на едно от тържествата, докато пазарува с една от сестрите й, докато се разкъсва емоционално от това, че любимото й момиче трябва да се крие от собствените си родители, докато чака най-после да се разкрие пред тях и да й предложи брак.

От любов? Какво ли не сме готови да правим понякога само заради това тайно докосване, само заради онзи миг, в който вече няма да бъде тайно? Но да се разкриеш пред семейството си като куиър е трудно и на филм, и извън филма. Да бъдеш приет от тях също. Това е много малка част от реалността, показана в Happiest Season, с цялата ирония за това, че често най-щастливият сезон се превръща в най-тъжния, когато тайните отлежават в мазето (може би във филма Аби неслучайно е сложена да спи в стая, направена именно в мазето на къщата), а страхът от неприемането може да бъде по-силен от обичането.

Въпреки всичко този филм ни носи и онази фантазия, която точно по Коледа ни е нужна повече от всякога, за да бъдем по-малко самотни (дори и понякога заобиколени от цялото семейство), за да повярваме в любовта, когато си мислим, че отново е забравила адреса ни, за да повярваме, че може да бъде споделена – било то между мъж и жена, между две момичета или две момчета. Фантазия, която носи усещане за уют и дом и онзи хепиенд, за който всяко момиче си мечтае, особено когато за пореден път е влюбено в хетеросексуално момиче, а „стремежът да обичаш и да бъдеш обичан, се превръща в непристойно желание“, както пише Елиф Шафак в една от книгите си. Фантазия, която продължава само час и половина. Нито повече, нито по-малко. И все пак е хубава!

 

Филмите и сериалите, които ни показват силата на любовта между две жени