„Ева ли е истинското ти име?“
„Разбира се, че не.“, отговаря героинята на Изабел Юпер.
Ева е името, с което тя играе във филма „Ева“ на Беноа Жако, но ако в живота й се наложи да си избере псевдоним, то Ева пак би бил идеален избор. Защото Изабел е парадигмалната жена – самодостатъчна, иронична, дистанцирана, вечна.
Такава е и Ева във филма. Тя е проститутка на възраст в малък град до Париж, специализирана в садо-мазо услугите и клиентите на прилична възраст. Един ден съдбата я среща с млад драматург в криза и той решава на всяка цена да разгадае и опише нейния живот.
Изабел Юпер и Гаспар Юлиел са достатъчно големи звезди, за да предизвикат интерес към филма, който дори беше в официалната програма на последното Берлинале. Изабел Юпер играе нещо като героинята си от „Тя“ – безмилостна и непроницаема жена с неясно минало. Гаспар Юлиел, който е просто цар на меланхоличните мълчания, играе отново нещо подобно – красавец, който със своето отчуждение разрушава света на хората, които го обичат. И двамата актьори са доста дистанцирани и във филма, и като имидж на екрана. Това, от една страна, прави всяка химия между тях невъзможна (впрочем те вече са играли заедно, обаче майка и син), както и изисква много убедителен сценарий, какъвто тук липсва.
Филмът „Ева“ е екранизация по роман на Джеймс Хадли Чейс и по него има филм от 1962 г. с Жана Моро в главната роля. Любопитно е да се отбележи, че през 1962 г. „възрастна“ проститутка играе тогава 34-годишната Жана Моро, докато Изабел Юпер тази година става на 65. Разликата е чувствителна и при цялата относителност на зрелостта в наши дни, Юпер е доста възрастна за тази роля. Освен това в съвременната версия на филма действието тече доста бавно, има големи неясноти в сценария и доста патетичен финал. Въпреки това не съм разочарована, Изабел Юпер ще си остане моята „Ева“ завинаги.
