Жените постоянно водят благородна война срещу всяка сковаваща и остаряла норма, която им се изпречи на пътя. Те смело могат да бъдат наречени вдъхновени художнички на една по-красива реалност.
Пример за това е италианската барокова художничка Елизабета Сирани, от чието рождение са изминали цели 384 години. Макар животът да не е особено благосклонен към нея – художничката умира едва на 27 години, тя умело защитава правата на жените и не се страхува да изкаже мнението си по темите, които я вълнуват във време, в което мъжете имат думата.
Сирани открива школа по живопис, където обучава голям брой жени, включително и по-малките си сестри. В своята работа често избира теми, които разглеждат женската гледна точка. Художничката е нарисувала над 200 творби в своята 13-годишна кариера. Картините й били толкова съвършени и майсторски творения, че хората в Италия започнали да се съмняват дали в действителност толкова прецизни картини могат да бъдат създадени от жена. Затова и сметнали за най-разумно да вярват, че художничката крие мъж, който рисува вместо нея. Това обаче ни най-малко не смутило Сирани. Тя излязла с платното си, уверена в собствените си сили и рисувала на площада пред всички.
Сирани добива популярност с таланта си да рисува величествени платна толкова бързо, че любители на изкуството от различни краища се стичат в ателието, за да наблюдават нейната работа. Портретите на Сирани, вплетените митологични сюжети и картините, на които е изобразена Богородица не оставят хората безразлични. Дарбата й да рисува й помага да издържа родителите си, тримата си братя и сестри. Сирани прекарва живота си в Болоня, град, известен с прогресивното си отношение към правата на жените - там се раждат изключително успешни жени, посветили се на изкуството.
В допълнение към творбите си, в края на живота си Сирани оставя важно наследство чрез преподаването - своите знания. Сред ученичките й са двете й сестри, както и редица млади жени, които впоследствие стават професионални художнички. Елизабета Сирани надраства времето, в което е родена. Това съвсем ясно проличава и в творбите й.
„Богородица и Младенеца“ от 1663 г. изобразява Дева Мария не като далечен образ на небето, както най-често е представяна), а като истинска, млада италианска майка, която гледа с възхищение бебето си. Художничката съумява да постигне нещо наистина съществено - жените от Болоня да се припознаят в образа на Божията майка и да го почувстват близък чрез себе си.
В галерията можете да разгледате картините й, които и до днес са в състояние да ни вдъхнат увереност, че гласът на жените винаги ще бъде достатъчно силен, за да изрази това, в което вярваме.