Изкуство

CineLibri: "Джулиет, гола"

Истинско непретенциозно бижу

Добре, признавам си: гледах този филм заради Итън Хоук. А Роуз Бърн изобщо не играе Джулиет, още по-малко пък се появява гола. Но екранизацията по едноименния роман на Ник Хорнби е истинско непретенциозно бижу.

Ани (Роуз Бърн) живее в забутано градче в английската провинция. От 15 години има връзка с Дънкан (Крис О'Дауд). Той поддържа сайт, посветен на Тъкър Кроу (Итън Хоук) – американски рок музикант и композитор, изчезнал от сцената преди 20 години.

Дотук горе-долу добре. Само че Дънкан на практика е обсебен от Тъкър Кроу и музиката му. Около сайта се е сформирало нещо като затворено общество, което боготвори Тъкър, издирва стари демо записи, анализира ги, вълнува се, развива всякакви конспиративни теории относно живота му, къде е той в момента, с какво се занимава след скъсването си с музиката и т.н. Дънкан си е направил дори нещо като олтар – стая цялата в плакати, снимки, касетки и дискове със записи на Тъкър Кроу.

Ани е нещастна, но някак се е примирила с живота си с Дънкан, макар вече да си дава ясна сметка, че тези 15 години са пропиляно време. Тя се е примирила дори и с общото им (уж) решение да нямат деца. Знам, че нещата звучат зле, но истината е, че във филма са представени със страхотно чувство за хумор.

Един ден Ани публикува негативен (меко казано) коментар под статия в сайта на Дънкан, възхваляваща новопоявилия се албум на Тъкър Кроу, "Джулиет, гола". И получава мейл от самия Кроу! Така започва техният епистоларен трансатлантически романс.

А Тъкър Кроу? Разведен е, но продължава да живее в дома на бившата си съпруга. Има няколко деца от няколко различни жени, не работи нищо. Всъщност се е посветил на най-малкото си дете. И въпреки обикновеността си е все още някак харизматичен. Само чуйте гласа му!

Приключил е с музиката, за което си има основателна и много лична причина. Няма да я издавам обаче, защото това е може би най-докосващият момент във филма.

Ани и Тъкър се срещат в Лондон, но при доста неочаквани обстоятелства. Сякаш всичко се обърква, за да се пренареди в най-точния момент. Имаме и сълзи, и смях, и неизбежна мисъл за кръста, който всеки от нас носи. Да, имаме също и хепиенд, но не точно такъв, какъвто би ни пробутал всеки друг филм от жанра на романтичната комедия.

Препоръчвам!