Чета една книга сама по себе си пълна с поезия и сладост, но не за нея ми е думата, макар и споменът за този композитор, певец, поет да бе провокиран от страниците й.
Чеслав Ниемен е име от онези дни, в които телевизията беше с една програма и започваше привечер. По радиото винаги новините си бяха еднакви, а музиката – минала през цедката на цензурата. Страните със социалистически режими се наричаха "Социалистическият лагер" и членуваха в СИВ. В това "задружно семейство" Полша бе една от "черните овци", проблемно дете, неставащо навреме и неискащо да ходи прилежно сресано, а Полският културен център в София –късче екзотика, където, ако имаш късмет, можеше да закупиш не само красиво бижу или свежа лятна част, но и плоча с музика от Чеслав Ниемен в изпълнение на автора.
Ниемен е полски рок и соул музикант. Глас с необикновен широк диапазон и богата интонация. Страстен изпълнител и ангажиран поет, певец на протеста, дразнещ специалните служби...
Роден е през 1939 г. в Старе Вашилишки – в Новгородското воеводство но Втората полска Република – сега Гродно Беларус. В началото на Втората Световна война Съветският съюз присъединява към територията си земите, включващи родното му място, през 1950 г. на семейството му е позволено да се премести в Полша, така наречената Втора репартрация.
Дебютира през 1960 г. – Ниемен и групата му са подгряващи гостуващата в Конгресната зала на Варшава Марлене Дитрих. Певицата толкова го харесва, че записва собствена версия на песента му "Мамо, ще ми простиш ли?"
Успешно концертрира във Франция, където сменя рожденото си презиме Видрзички на Ниемен – поискана транскрипция на името на река Неман, течаща близо до родното му място. С това име печели широка известност както в родината си, така и по света. Облича пъстри дрехи, пуска дълга коса, обръща се към психаделичния стил. В 1969 г. променя отново стила си, на прогресив рок. Седемдесетте години вече е джаз-рок фюжън елекронен музикант.
Пише филмова музика. Изпълнена от него авторска песен има и в получилия през 1972 г. почетен Оскар филм на Анджей Вайда "Wesele". През 1971 г. учител обвинява Ниемен в неприлично поведение на сцената, медиите подхващат и раздухват случая и така той става причина за забрана на публичните му изяви. Ниемен завежда дело, което печели.
Песента му "Странен е този свят" е спряна от комисията за радио от радиостанциите заради несоциалистическия си текст.
Паша Христова печели Голямата награда за изпълнители на Международния фестивал в Сопот през 1971 г. с песента "Ах,този дивен свят", чиято музика е на Чеслав Ниемен.[[more]]През 1974 г. отхвърля предложение да е музикант в Blood,Swet and Tears.
Печели наградата на Националният конкурс за песен в Сопот през 1979 г.
Живее в САЩ, където получава признание и е канен на поетични представяния. Интересува се от живопис и компютърна графика.
Завръща се в Полша.Умира от рак във Варшава на 16.01.2004 г.
Всичко в тревата
ти си всичко в тревата
зелени твойте мисли
като шумоленето на вятъра.
...
защото се обичаме само в сънищата ми
за мен си студена, като леден нож
нараняващ ме без да знае.
