Рядко се прехласвам по телевизионни проекти, но не мога да не отдам заслуженото на минисериала “Чернобил”, съвместна продукция на HBO и Sky. Премиерата беше в началото на май, като до този момент изгледах на един дъх излъчените два епизода. И никак, ама никак не се учудвам, че “Чернобил” превзе с гръм и трясък класацията на Rotten Tomatoes, като дори изпревари любимия ни “Игра на тронове”.
Въпреки че трагедията, върху която е изградена продукцията, все още се помни от няколко поколения у нас, не очаквайте от “Чернобил” да е напълно достоверен – все пак сериалът има основно художествена стойност. Но за всеки, който има бегла представа за драматичните последствия от една от най-сериозните световни катастрофи, той ще е едно шокиращо, но и провокативно преживяване.
“Чернобил” е по сценарий на Крейг Мейцин, който е и изпълнителен продуцент, а режисьор е Йохан Ренк – и ако името ви звучи познато, вероятно е благодарение на режисьорската му работа по някои от сериите на хитови сериали като “В обувките на Сатаната” и “Живите мъртви”. Подходът на Ренк към “Чернобил” обаче е напълно различен от всичко до този момент – смел, безкомпромисен и мрачен. Случващата се трагедия е проследена през гледните точки на някои от замесените в историята – от учения Валерий Легасов, през семействата на пожарникарите и работещите в централата, до политиците, които се грижат да запазят имиджа на Съветския съюз като световна ядрена сила, докато сериозните последствия от взрива остават десетилетия след фаталния ден.
Джаред Харис е в ролята на Валерий Легасов, известния съветски химик, един от първите, които са се озовали се на мястото на трагедията и този, който е трябвало да понесе отговорността за ликвидирането на Чернобилската атомна електроцентрала след фаталния взрив на 26 април 1986. От личната трагедия – самоубийството на учения, започва и голямата история в сериала.
И докато Валерий Легасов е реално съществуваща личност, ключова по време на трагедията в централата до град Припят, то героинята на Емили Уотсън – Уляна Хомюк, е част от фикционалното повествование в сериала. Младата героиня на Уотсън е ядрен физик от Минск, която амбициозно се стреми да открие как точно се е случил инцидентът. Тя е навсякъде – по улиците на Припят, в класифицираните архиви, в болничните отделения, където най-пострадалите се борят отчаяно за живота си, та дори и на срещи със самия Горбачов. Тя е онази съвест, която търси истината и се надява на изкупление.
И още ...
Достойно място в сериала заема истинската история на Людмила Игнатенко (божествено изиграна от Джеси Бъкли) и съпруга й – едни от първите пожарникари, пристигнали на мястото на трагедията. Именно съдбата на това семейство е и съдба на всички тези реално съществуващи семейства, които се борят да се спасят, да забравят и да се възродят след Чернобил. Историята на Игнатенко е разказана по разтърсващ начин в книгата на Нобеловия лауреат Светлана Алексиевич – “Чернобилска молитва”, най-истинското и най-искрено произведение, което ни връща към страшния ядрен ад.
Видно е, че HBO продължава да залага на качествени, макар и малобройни продукции, като “Чернобил” е едно от най-силните заглавия не само тази година, а въобще. Едно от много добрите попадения на сериала е, че героите му не се опитват да говорят с безумен руски акцент. А познатата за нас урбанистична среда по време на социализма, патетичните ръкопляскания и посредствените величия само правят продукцията по-жива, по правдоподобна и по-интригуваща. Предполагам, че за зрителите, които по време на трагедията са се намирали от другата страна на Желязна завеса, това пътешествие през историята може да е дори още по-разтърсващо, стряскащо и драматично.
“Чернобил” отразява една локална трагедия, като я превръща в глобално послание. Послание за голямата отговорност към всяко едно живо същество – от малката птичка, която губи битката с радиоактивните частици, през наивните деца, които се лутат по улиците на смъртта в забравеното от бога градче, до жертвоготовния пожарникар, който не може да допусне, че няма да има утре.
Сериалът се отнася с уважение към събитията и хората, показва историята през очите на преживяващите я, като не спестява фаталността на стореното и злокобността на премълчаното. Актьорската игра е разтърсваща, диалозите са силни, страхът от неизвестното е истински. Дали си заслужава да се гледа? Какво още чакате?!
