Не можах да издържа до декември, за да гледам "Болка и слава"! Е, на голям екран ще се насладя още веднъж на последния филм на Педро Алмодовар, защото това е най-доброто, което е заснел след шедьоврите си "Всичко за майка ми" и "Говори с нея". Наградите и оценките го потвърждават – Антонио Бандерас беше отличен за най-добър актьор в Кан, а IMDb отпуска оценка 7.7! И ако сте чели "снобско-ерудитски" коментари, че това е "8 1/2" на Педро – и е така, и не е така. А, да ви кажа, това е най-хубавият филм досега през 2019-а!
Салвадор Мальо (Антонио Бандерас), името съдържа всички букви от това на Педро Алмодовар, е режисьор в криза – със задължителните за автора бяла брада и вчесана нагоре непокорна гъста коса, но с по-класически и изтънчени черти, по-строен, мъжествен и с плахи раними очи на кошута. Той е в творческа и лична криза, спомените му се появяват неканени, болезнени и трагични, носталгични и сантиментални: мизерното детство с красивата му майка Хасинта (Пенелопе Крус), с която така и не е успял да си вземе сбогом, да поиска прошка за надменността, резервираността, отчуждението и насмешливостта си. Не е успял да я убеди и когато тя се разделя с живота (Хулиета Серано като възрастната Хасинта), че въпреки че са толкова различни, я е обожавал и боготворял. Случайната сърцераздирателна среща след десетки години с голямата му любов Федерико (Леонардо Сбаралия), очарователен мачо с неотразима усмивка и набито тяло, болките в гръбнака и множеството болести... също са показани в лентата.
Същевременно настоящето е гротескно, объркано, лудо и самотно. Заради възстановено копие и прожекция на 30-годишен филм, Салвадор пак се сближава с ексцентричния, самовлюбен актьор с къдрава коса и артистична брадичка Алберто Креспо (Асиер Ечеандия), когото е мразил, откакто е завършил лентата. Той го научава да пуши хашиш – в добавка с кокаина и окси-то – но и майсторски и талантливо дава живот на театрална сцена на негов много личен текст. Междувременно вярната сътрудничка Мерседес (Нора Навас) го убеждава да се прегледа при лекар, защото постоянно се дави. Резултатите не са никак добри...
Салвадор успява да премине през болката с достойнство, да я победи с неочаквана воля, упоритост и хъс, въпреки че уж е мекушав и инертен и сякаш се е предал на рутината на вегетирането и самосъжалението. Помагат му любовта, която не е загубена, а само отдадена и преживяна пълноценно и без остатък, облекчението от мрачните безнадеждни мисли, прощаването на самия себе си и една картина от неговото детство, нарисувана от неграмотния зидар Едуардо (Сезар Висенте), когото той е научил да чете и пише и е станал символ на сексуалното му пробуждане. Следват възкръсналото творчество и заслужената слава.
Вижте новия трейлър на Bombshell
