Не са много толкова оригиналните и запомнящите се от раз заглавия в литературата като "Далече от безумната тълпа" на Томас Харди. Това е и най-светлата му (ако може въобще да се използва тази дума за творчеството му) книга - припомнете си само "Невзрачния Джуд" и "Тес от рода Д'Ърбървил"- свалил съм отдавна филма на Полански и предчувствам удоволствието от гледането.
Тазгодишната екранизация, с премиера на 22 май на Томас Винтерберг (след блестящия "Празненството" направи доста средни и досадни неща, но се завърна с "Ловът"/"Jagten") е едно от събитията в световното кино. Трябваше да върви на голям екран у нас от 30 октомври, но българските разпространители са известни със своята неадекватност, та го намерих в торент с великолепен превод на Мая Илиева, препоръчвам! Дори оценката в IMdb 7.2 му е малка!
Историята на красивата, независима, дръзка, волна и непокорна Батшеба Евърдийн (Кери Мълиган, браво), наследила фермата на чичо си, и тримата влюбени в нея мъже. Мълчаливият, загадъчен, мъжествено привлекателен, едър, недодялан, ала със златно сърце, събрал всички добродетели, грижлив и верен обеднял фермер и настоящ неин работник Гейбриъл Оук (Матиас Схунертс, нужно ли е да казвам, че е съвършен), който пръв ѝ е предложил брак още докато е бил добра партия. Гордият, личен, честен, по-възрастен, но интересен и търпелив в чувставата си богат съсед и крупен земевладелец Уилям Болдууд (Майкъл Шийн) и накрая - лекомисленият, повърхностен, раздразнителен, млад, изписан мечтан хубавец с неустоими тънки мустачки сержант Франсиз Трой (Том Стъридж, откритие), изоставен пред олтара от голямата си любов Фани Робин (Джуно Темпъл), простовата, но непосредствена и чаровна прислужница.
Разбира се, тя, която държи най-много на своята свобода и независимост, прави първоначално най-грешния избор, страда, терзае се и се превръща в покорна, използвана, пренебрегната и безгласна съпруга...
Не обичаме по заслуги, това е несправедливо, но е доказан житейски факт и често ни прави нещастни. Понякога (такъв е случаят и с Полковника в "Разум и чувства") обаче множеството тихи и неафиширани добродетели, саможертвата, верността, обичта, нетърсеща взаимност могат да доведат след себе си и любовта (повтарям, любов, а не признателност).
Този филм и тази книга са за точни тези редки, но сладки и светли изключения.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, статии от който публикуваме с неговото съгласие.
