Изкуство

Артистите, които превърнаха екофеминизма в изкуство

Изкуство

Пречупени през призмата на 2020 г., 70-те години на XX век изглеждат като един недостижим, но и носталгичен спомен. Те са епохата на пробуждането на гражданското самосъзнание. Затова не е изненада, че повличат след себе си политически смут, развитие на индустрията и публични дискусии. Наблюдава се обаче и още един феномен – вече назрялата борба срещу патриархата подава ръка на идеите, които днес наричаме екология. Роден е екофеминизмът, а заедно с него на обществената сцена се появява един изцяло нов жанр в изкуството, вдъхновен от това течение.

За говорител на екофеминизма се счита Каролин Мърчант, историк по образование, която през 1980 г. издава книгата „Смъртта на природата“. И наистина там са разгледани до голяма степен ценностите на женското екологично движение. Наблюдава се скептично отношение спрямо научната революция,  символ на западния прогрес. Той е този, който унищожава природните ресурси и създава стереотипи по отношение на мястото на жените в обществото. 

В книгата се описва още как органичната философия за природата, центрирана около жените, е постепенно заменена от механизиран и патриархален строй, злоупотребяващ с естествените ресурси. С тези виждания се заформя социалната организация в тогава новородената наука екология. Концепции като тази стават импресия за множество артисти. Поставена е основата на един изцяло нов вид изкуство, непознат дотогава. Изкуство на социалната отговорност, чието мнозинство от представители се състои от феминисти.

Този тип феминизъм пренарежда политическите системи, работещи във вреда на жените. Това се случва чрез огромни дози творчески дух, насочен към човешките взаимовръзки с обществото, природата, а дори и Космоса. Ето кои са най-изтъкнатите представители на екофеминизма, в чиито творби са оживели дълги години на социални и екологични борби. 

Вижте още ...


Агнес Дийнс

Родена през 1931 г. в Будапеща, Агнес Дийнс оцелява след нацистката окупация. В юношеските си години се премества да живее в САЩ. В Ню Йорк живее и до днес. Приносът ѝ към изкуството започва по необичаен и дързък начин – членувайки в Комитета на жените артисти, настоява музеите и галериите правят изложби с произведения на жени. По-късно основава и A.I.R., първата галерия, управлявана съвместно от жени. 

Най-забележителната ѝ творба се нарича „Поле с пшеница“. Създадена през 1982 г., градската инсталация е безпощадна критика към построяването на кулите на някогашния Световен търговски център в Ню Йорк. Мащабите, в които е осъществен проектът, и усилията, вложени в него, доказват силата на непокорния женски дух. 

За да стане факт творбата, цели два акра от почвата, изкопана за строежа, са били засадени с пшеница. Символиката, която Дийнс влага в начинанието, показва, че дори и най-развитата цивилизация или мегаполис не биха били реалност без древното изкуство на земеделието. За това напомня и Мърчант в своята книга: „Никой елемент от една затворена екосистема не би могъл да бъде елиминиран без цялостното ѝ рухване“. Твърдение, също укрепващо един от основните стълбове на екофеминизма – че светът е единен жив организъм, както и обществото.  

Има и още...


Хелън и Нютън Харисън

Двамата създават своите проекти съвместно, тъй като са съпружеска двойка. Творчеството им се развива в периода между 1970 г. и 2018 г., когато умира Хелън. Съвместната им работа дава живот на едни от най-запомнящите се модели, създавани в екоизкуството. Най-често проектите им съчетават въздушни снимки, чертежи, скици и карти, като съвкупността от тези елементи не само изглежда впечатляващо, но и хвърля поглед върху световните екологични проблеми. Целта е да се направи огромна карта на застрашените региони по света. 

Още по-интересен ракурс в творбите на семейство Харисън е прибавянето на текст към произведенията. Често това е фактологическа информация за даден обект или проблем, съчетана с цитати на поети или активисти на екоизкуството, оставили трайна следа в това направление. 

Артистите са давали предложения за овладяване на екологични кризи дори на правителства. Също така са съставяли и градоустройствени планове. Пример за подобни действия е планът за възстановяване на вододела, увреден от калифорнийския язовир "Дяволската порта". Плановете предполагат укрепване на естествения хабитат и стриктен контрол на наводненията. 

Животът на Хелън преминава под знака на екологичните борби и феминизма. През 1961 г. тя е била координатор на стачката за мир на жените в Ню Йорк, организирана срещу тестването на ядрени оръжия. Когато двамата вече са семейство, участват в движенията срещу Виетнамската война. След 1972 г. са разпознаваеми най-вече заради своята работа в защита на околната среда. 

В интервю през 2010 г. Хелън заявява: „Унищожавайки планетата, океаните и въздуха, убиваме всичко, което ни дава живот“. Вероятно същите мотиви стоят и зад проекта от 2001 г. „Полуостров Европа“. В него политическите граници между държавите са заличени така, че екосистемите да бъдат видени като едно цяло. 

Има и още...


Авива Рахмани

В работата си Рахмани прави интерпретация не само на екологични въпроси, но и на правни казуси. Най-популярният ѝ проект е създаден през 2015 г. и се нарича „Симфония на сините дървета“. В творбата боядисаните дървета са първите акорди от музикалните произведения, а на фотографиите към проекта са добавени и партитури. По този начин Рахмани задава важен въпрос. Може ли законът като този за авторското право, защитаващ творците, да предпазва застрашените територии от експроприация.

Подобно на семейство Харисън, Авива Рахмани също е посветила голяма част от живота си на феминизма и екологията. През 1968 г. основава American Ritual Theater, където се показван представления срещу изнасилванията и домашното насилие. Първите си стъпки в екологията прави през 70-те години на XX в., като започва да фотографира залезите. По-късно прави нестандартна демонстрация – разменя чешмяната вода на Калифорния с тази от Тихия океан. За целта пренася водата в найлонови торби. 

„Симфония на сините дървета“ продължава да расте. Идеята зад проекта е да се противопостави на стремежите за прокарване на тръби за добив на нефт и природен газ. В последните години протестите срещу нефтодобива зачестиха. Протестният подход на Рахмани, който се разгръща чрез инсталациите, е дързък, но и носи визуална наслада. Обещанието на артистката е проектът да се разширява безкрайно много по подобие на експроприацията. Тя ще „конфискува“ частни терени на доброволци в името на обществения интерес.

 

Кои са фотографите, които си играят с архитектурата?