Постепенно тенденцията преминава към рисунки върху стените, а дори легенди като Микеланджело Буонароти и Леонардо Да Винчи са част от историята на мюрълите, която изживява първия си пик в Мексико през 20-те години на 20-и век. Тогава се заражда движението на мексиканския мюрълизъм, който възприема рисунките по сгради като символ на визуалната комуникация.
Именно това успява да постигне и Мила Лозанова - дизайнът на рисунката й е разположен в рамка, така че да изглежда сякаш я наблюдаваме през прозорец. Върху перваза на въображаемия прозорец е изобразена кана за чай, символизираща на усещането за уют в дома, топлина към близките и гостоприемство към непознатите.
Парата от чайника пък описва път, който се извива през композицията до най-горната част на рамката, за да обедини идеята за трансформацията и прогреса.
Протегната ръка символизира желанието да бъдем едно цяло, а в центъра на рисунката е, разбира се, сърцето. То е от две части и от два цвята, което ни напомня колко е важно да сме заедно. Виждаме и двете прегръщащи се фигури, символ на приобщаването. Над цялата рисунка пък вали дъжд от конфети!
Между всички тези мотиви са вплетени и ценни думи, които допълват основната идея. Изписани са „Сме, Принадлежим, Споделяме, Приобщаваме, Успяваме“, за да ни напомнят, че всички сме хора и именно човешкото в нас ни позволява да създадем ценния конструкт, наречен общество.
Каролина Касабова
Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си с мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая вин...
;void(0);){kind=link}
